OshtePan Новините от Панагюрище и региона
През последните 40 години години документи за Априлската епопея не са излизали и издаването на сборника „Ужасите в Пловдивския и Пазарджишкия край след Априлското въстание 1876 г.“
е сред най-стойностните прояви за отбелязване на 140 години от героичното събитие. Това беше подчертано при представянето му на 28 септември в Исторически музей – Панагюрище. Директорът на институцията доц.Атанас Шопов благодаринаОбщина Панагюрище за финансовата подкрепа при издаване на книгата с ценните документи за зверствата на башибозука по време на Априлското въстаниеи първите месеци след неговото потушаване. Историкът благодари и на съставителя Свилен Мишляков, на доц.Милен Куманов, част от екипа, участвал в подготовката на книгата, на фотографа Мариана Стефанова и управителя на Издателска къща „Оборище“ Николай Немигенчев.
Това е може би най-ценното свидетелство за потушаването на Априлското въстание и периода след него, който е трагичен. Тази книга си е един първокласен извор, фундаментален, каза при представянето й проф.Пламен Павлов. Той бе категоричен, четрябва да има второ издание, което да бъде достъпно за цялата българска общественост, защото документите в сборника показват как са живели българите преди 140 години, разкриват солидарността и националното им единство. Професорът историк от Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“ разпалено изрази своята убеденост, че дедите ни не са се били за обречена кауза. Той цитира чорбджия от Тетевен, който обяснил участието си в подготовката на въстанието с думите: „Аз може да имам всичко, но нямам свобода!“
За приключенския екшън около начина на намиране и спасяване на писмата на митрополит Панарет Пловдивски и епископ Гервасий Левкийски, събрани във Владишката тетрадка, разказа Свилен Мишляков.
Владишката тетрадка първоначално е у Костаки Пеев, първият изборен кмет на Пловдив. Семейството му я получава от Иван Черноземски, който пък я открива случайно в една бакалница, в която влиза заедно със сина на Костаки Пеев адвокат Александър Пеев. Двамата виждат, че шикерджията увива захар в хартия, изписана с красив почерк. Именно той буди любопитството им те разбират по-късно, че това са страници от копирната книга на Пловдивската митрополия, захвърлена в архивите на една църква. Така се спасява част от тази книга, съдържаща препис на кореспонденцията на свещениците.
Когато постъпват в семейството на Костаки Пеев, писмата са доста зацапани и излинели. Затова синът му Александър Пеев им прави препис около 1923 година и нотариална заверка, за да се гарантира тяхната автентичност. По-късно Александър Пеев е арестуван, но преписът на Владишката тетрадка остава в семейството му. Неговият син Димитър Пеев е приятел с Николай Мишляков, бащата на Свилен, и от дума на дума в един от разговорите им се стигнало до преписа. Понеже майката на Свилен – Дарина, работила по онова време в Народна библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“, Димитър Пеев й предложил да изследва писмата…
Ръкописът на писмата Свилен Мишляков дари на панагюрския Исторически музей. Доц. Шопов сърдечно благодари и коментира: ”Ние притежаваме много документи, ръкописи и спомени на участници в Априлското въстание, но това са документи на национално представена институция, каквато е църквата, и то на Пловдивската митрополия”. Директорът на панагюрския музей подчерта изключителната дипломатичност и ролята на Българската екзархия по онова време и връчи на Мишляков свидетелство за дарение.
