OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес – 19 юли, се навърши една година, откакто от този свят си тръгна Неделчо Кръстев – секретар на Община Панагюрище от 1996 до 2006 година.
Той е роден на 14 септември 1943 година в Панагюрище. Завършва „История“ и, преди да бъде назначен за секретар на Община Панагюрище, години наред се занимава с организационни въпроси в различни сфери.
Живееше без фанфари. С кротка и благородна усмивка. Изключително скромен, отговорен и коректен, човек с главно „Ч“ – така го определяха всички, които го познаваха.
„Неговото човеколюбие стоеше в центъра на ценностната му система, с която той вървя по избрания път на себеотдаване на обществото и
семейството.
Мислеше позитивно и не се поддаваше на отровата на омразата, замъглила общественото съзнание. Даваше пример за подчиняване на личното за просперитета на общността. Добронравен и добронамерен, той беше човек с логична и градивна мисъл. Убедено вярваше, че този свят може да бъде по-добре устроен и не щадеше сили за сметка на лично здраве и семейно спокойствие това да се осъществи.
Мястото му на младежки, политически и и административен ръководител от общински мащаб не беше плод на безгръбначна служба, а всеотдайна работа в политическата, административната и културната област…
Не беше интелигенстващ, а искрено вярващ в преобразователната сила на науката и образованието… На обществото са нужни личности като Неделчо Кръстев, който не предаде своя идеал и не го осребри в
материални блага за себе си и своето семейство“.
Това беше част от словото, което бе прочетено миналата година за сбогом с покойника от името на другарите му.
Марко Мечев, кмет на община Панагюрище от 1995 до 2005 година и приятел на Неделчо Кръстев, го охарактеризира накратко така:
„Той беше от онези приятели, с които те свързват не само най-хубавите моменти в живота, но и най-трудните. Те са винаги с тебе. Дори когато си отидат. Той беше рядкост, от онези хора, които притежават като
отличителен белег в живота си онази доброта, която прави хората Човеци.
Доброто беше в него по рождение и остана до последния му дъх. От него лъхаше невероятно човешко благородство, един необикновен
рицарски дух.
Повече от 50 години ние бяхме истински приятели. Не си спомняме да сме се карали, да сме се сърдили и т.н. В стотиците ни срещи, които сме правили, той беше най-уравновесеният, аналитично мислещ и винаги стремящ се да намери решение, ако има проблем.Той беше природно интелигентен, носеше в себе си светлина и я раздаваше на другите с усмивка.
Имаше идеали, които не предаде, защото бяха справедливи и в името на другите.
Той имаше и поетична душа и много обичаше песните, които карат душата ти да лети. При срещите ни често пеехме български и руски мелодии. В една от тях се пееше, че „животът се измерва не с години, а с дирята, оставена след нас“. Това стана и негово кредо.
Всички ще си тръгнем от този свят. По различно време и по различен начин. Никой нищо няма да отнесе със себе си – освен собствените си преживявания. Нека не се самозабравяме – както никога през живота си на Земята не самозабрави Неделчо Кръстев.
Дълбок поклон пред паметта му!
Благодаря за невероятната картина, нарисувана с думи, в която аз видях, усетих, чух, докоснах моя баща.Хубаво е че има хора, които могат да рисуват с думи, защото това е виса благодат. Ние усещаме, но не можем да намерим думите, а тези хора познават освен своите и нашите усещания и могат да ни поднесат човека, такъв какъвто е.