OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес се навършват 179 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски.
Той е роден в подбалканско градче Карлово на 6 юли 1837 г., (18 юли нов стил). Учи в килийното училище в родния си град, а година по-късно продължава в местното взаимно училище.
Бащата на Левски умира, когато той е на 14 г. Грижите за момчето поема вуйчо му Василий Караиванов. В периода 1852-1854 г. Васил живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене.
През 1856-1857 г. младежът е в свещеническото училище на даскал Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий. В края на 1861 г. Васил Иванов напуска манастира, за да се посвети на народното дело.
„Аз съм посветил себе си на Отечеството: да му служа до смърт и да работя по народната воля“.
„Образът на Васил Левски в съзнанието на българите няма нищо общо с действителността“, пише проф.Божидар Димитров. Изграждането му започна още в 19 век , когато все още обществен идеал бе образът на мъжа- светец от Средновековието . Затова и националната пропаганда изчисти старателно от образа на Левски всички черти на характера му и чрез историография, публицистика, литература, кино – всички житейски стъпки, които не отговаряха на образа на един средновековен светец.Затова за Левски знаем, че като Исус и останалите светци предварително е обрекъл живота си на една свята кауза (е, не е религията, а родината, а то е почти същото ), че не е пипвал жена и че е отчитал всяка изядена маслинка, купена с обществени пари.
Апостолът не е светец, а политик. Български политик, както се изразяват историците от 19 век. Българските политици, както е известно, имат главна стратегическа цел, която е различна през различните исторически периоди. В периода 1878- 1944 г главната цел бе обединението на българските земи, останали под чужда власт. Между 1944-1989г – победата на комунизма у нас и по цялото земно кълбо. А след 1989 г – влизането в Европейски съюз и НАТО. Всички те, разбира се, в името на висшата цел – добруване и просперитет на българския народ.
Добруването и просперитетът на българския народ, както и прогресивна перспектива, му бяха отказани в Османската империя, ето защо главната политическа цел на българските политици през 60-те години на 19 в бе възстановяването на българската държава. Собствената държава на всеки народ в тази епоха, а и днес, е най-силната перспектива за прогресивното му развитие.
Васил Левски се зае с постигането на тази важна политическа цел, стояща пред българските политици. И я постигна, създавайки най-точно водещата до реализация на целта теория на политическото действие – масова национална революция. Само такава революция би могла, в зависимост от случая, да постигне или военна победа над чуждата власт, или да предизвика намеса на тогавашната „международна общност“ в полза на българската кауза. Така и стана – въстанието от април 1876 г бе по освободителната теория на Левски, а не по освободителната теория на Раковски или Гарибалди. То не постигна военна победа над Османската империя, но принуди Европа и Русия да предприемат действия, довели до възстановяването на българската държава. В този смисъл Левски е най-успелият български политик, тъй като е един от малкото, за да не кажа единственият, който, макар и увиснал на бесилото, успя да постигне главната си политическа цел по начертаната от самия него програма. Факт е, че главната политическа цел на Левски бе наистина много трудна и тежка за изпълнение,защото му липсваше мощният лост , който имаха следващите поколения български политици – собствена държава. Затова политическият му успех има още по-голяма стойност.
Затова трябва да славим, почитаме, уважаваме и се прекланяме пред Левски…“ .
Източник : Божидар Димитров, 12 мита в българската история
