OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Както беше обещал, скоро след събитията в Йерусалим Иисус се яви на учениците си край Галилейското море.
Симон-Петър, Тома Близнакът, Натанаил от Кана, Иаков и Йоан – синове на Заведей, и други двама ученици бяха заедно на брега на затвореното море. Симон.Петър се обърна към останалите:
– Отивам да ловя риба.
– Ще дойдем и ние с теб – казаха те.
Качиха се в лодката и навлязоха в морето. Но колкото и да хвърляха мрежата, не уловиха нищо до часа, в който на небето не се появи първата светлина на зората. Те обърнаха лодката и поеха обратно, без да са уловили нито една риба за цялата тази една нощ, преминала в неуморен труд. На разсъмване Иисус им се яви на брега. Те го видяха да стои в меката светлина на утрото, но не знаеха, че това е той. Когато насочиха лодката съм сушата, той и им каза:
– Деца, хванахте ли риба?
– Не – отговориха те със съжаление.
– Тогава хвърлете мрежа отдясно на лодката и ще хванете! – каза Иисус.
Те го взеха за техен приятел рибар, който любезно им предлага добър съвет, и, без да се бавят, хвърлиха отново мрежата. Но този път не можеха да я издърпат, защото беше пълна с риба. Така Йоан разбра кой стои на брега.
– Това е Христос! – извика той на Петър.
Когато Симон-Петър чу това, бързо метна рибарското си наметало, защото го беше свалил, докато работеше, и скочи във водата, за да стигне до Иисус. Другите ученици го последваха с лодката, като теглеха пълната с риба мрежа. Бяха съвсем близо – на около двеста лакти, така че малко след това и лодката беше изтеглена на брега. Като излязоха на сушата, те видяха да гори огън. На жарта беше сложена риба, до огъня имаше хляб. Човекът, за когото Йоан беше казал, че е Иисус, не приличаше на техния Христос. Бахо озадачени, но въпреки това тръгнаха към него.
– Донесете малко от рибата, която сега уловихте! – рече Иисус.
Симон-Петър се върна при лодката и изтеглиха мрежата на брега. Тя беше пълна с огромни риби, 153 на брой, и въпреки тежкия товар мрежата беше останала здрава.
– Елате да закусите и прекъснете постите си! – подкани Иисус учениците си. Не изглеждаше съвсем като преди, но те не посмяха да го попитат кой е. Този път бяха сигурни, че това е техният учител. Чудото с рибата беше доказателство за това. Те отидоха при него край огъня. Иисус взе хляба и го раздаде с рибата. Когато се нахраниха, Иисус се обърна към Симон-Петър:
– Симоне, сине на Йона, обичаш ли ме повече отколкото тези?
– Симоне, сине на Йона, обичаш ли ме повече отколкото тези?
– Да, Господи – отговори Петър, – знаеш, че те обичам!
– Тогава паси моите агнета! – каза Иисус. А после му зададе отново същия въпрос.
– Симоне, сине на Йона, много ли ме обичаш?
– Да, Господи, – отговори Петър, – знаеш, че те обичам!
– Тогава грижи се за моите овце! – каза Иисус и трети път го попита:
– Симоне, сина на Йона, много ли ме обичаш?
Симон-Петър се наскърби, че Иисус три пъти попита дали го обича. Беше наскърбен, защото беше забравил, че някога три пъти се беше отрекъм от своя Христос, и сега поиска прошка.
– Господи – каза той – ти всичко знаеш! Ти знаеш, че те обичам!
Той не разбраа, че Иисус говори за божествена любов – любов, която би пожертвала всичко заради своя Христос.
– Тогава бъди ми пастир, паси моите овце! – рече Иисус.
И с тези думи той увери Петър, че му прощава и че му възлага да изпълнява неговото дело.
– Знаеш, че, когато беше млад, – продължи Иисус, – ти сам се обличаше и тръгваше, накъдето поискаш. Но, повярвай, когато остарееш, ще протягаш ръце за помощ и друг ще те облече и поведе, където не желаеш!
С това искаше да каже на Петър, че той няма сам да избере смъртта си, но, когато умира по този начин, ще прослави Бога. С тези думи на Иисус завърши срещата. За трети път след възкръсването Иисус се показваше на учениците си.
До четиридесетия ден след възкръсването той се явяваше пред тях много пъти, за да им докаже, че наистина е жив, и за да им говори за Божието царство. Един ден той им се на яви на хълм в Галилея и им рече:
– Дадена ми е цялата власт на небето и на Земята. Идете и научете всички народи, като ги покръствате в имео на Отца и Сина, и Светия Дух. Учете ги да спазват заповедите, които съм ви оставил. Проповядвайте доброто по цял свят. И този, който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а този, който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще се отличават от останалите по следното: в мое име ще могат да прогонват зли духове; ще могат да говорят на много нови езици; ще хващат змии с голи ръце и те няма да ги ухапят; и смъртоносна отрова да изпият, тя няма да им навреди; ще простират ръцете си над болните и те ще оздравяват. Уверявам ви, че винаги ще бъда с вас, докато свят светува.
Следващия път те се срещнаха в Иерусалим. Той им нареди да останат там, докато не получат обещаното от Бог – Отец. То щеше да дойде като посещение на Светия Дух и те щяха да разберат кога идва, за да бъдат готови да тръгнат да разпространяват Евангелието.
– Йоан покръстваше с вода – каза той, – а вие не след дълго ще бъдете покръстени със Светия Дух и ще получите сила, когато Светият Дух ви осени. Ще бъдете мои свидетели, които ще разпространяват истината в Иерусалим, в цяла Иудея и в Самария, дори до най-отдалечените краища на Земята. Но не напускайте Иерусалим, докато не ви осени Светият Дух, защото само тогава ще бъдете готови за вашата работа. Нека сега да отидем във Витания, а после ще се върнем в града.
И така, увлечени в разговор, Иисус ги изведе чак на Елеонската планина. Когато се озоваха на едно тихо място в планината, той вдигна ръце и ги благослови. Лицето му сияеше и излъчваше спокойствие. Небете необичайно много изсветля. Но, както ги благославяше, той се издигна пред очите им към небето, където един бял облак го скри от погледа им.
И той седна отдясно на Бога.
