
След погрома на Априлското въстание водачът на Хвърковатата чета Георги Бенковски, заедно с други въстаници, е предаден
от дядо Въльо в Тетевенския балкан. Бенковски пада покосен от турските куршуми на 25 май при преминаване на мостче над река Костина край село Рибарица.
От десетилетия на мястото на 25 май се прави възстановка и поклонение пред паметта на Войводата.
В своята „Оптимистична теория на нашия народ“ народопсихологът Иван Хаджийски пише за него: „…Той е една необикновена, изключителна, на голямо скроена личност. Той бе гениален въстанически водач… И наааистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол… и да станеш фактически главен организатор на Четвърти революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи…“, да вдъхновиш и да организираш във въстанически редици… еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт…, това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества…“
Тези качества се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. Трескавата му дейност в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, Брацигово и Самоков води до събиране на все повече и повече въстаници под знамето на свободата.
Малко преди погрома на въстанието той заявява: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“
Дълбок поклон пред революционера, който плати с живота си своите убеждения и своята обич към Отечеството!
OshtePan Новините от Панагюрище и региона