OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Уж патриоти, уж родолюбие, уж единение… Все пламенни речи за героите – знайни и незнайни. Но отбелязваме…
Колкото да попълним максимално календара, за да се похвалим. Пред кого? И защо?
Ако нещо е вътре в нас, ако то дълбоко ни вълнува, е едно и усещането за него е празнично. Ако то се отнася за роба, който трябва да се кланя на господаря, е друго. Ако пък е да се нахрани населението със зрелищни прояви, трето. За едни от свободата няма по-скъпо, доказаха го и априлските герои. За други несвободата е същност – както преди 140 години, така и днес. Но да не се отклонявам.
Кога празнуваме? Когато сме щастливи, удовлетворени от постигнатото, когато нещо хубаво ни се е случило.
А кога отбелязваме? Когато сме задължени, когато всичко е форма, когато искаме да се представим такива, каквито не сме, когато живеем с маски… Отбелязваме, отбелязваме, отбелязваме… Да спра до тук.
Ха, наздраве за отбелязването!
