OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Не трябва кожух за доброто… Где се крие доброто, Йордане?…“
Това е част от писмото на Ивелина Никова от Провадия до Йордан Йовков.
Със силна емоция е пропито и писмото й в мерена реч до Никола Вапцаров, към когото тя също се обръща фамилиарно и на чието творчество също прави синтезиран обзор, който пренася в други светове.
Днес започналата да пише активно поезия преди 3-4 години Ивелина Никова /счетоводител по професия/ гостува на Панагюрище, като първо се срещна с ученици от ОУ „Проф.Марин Дринов“. Пред тях тя сподели съкровени преживявания и чувства към скъпите на сърцето й хора – майката и бабата, както и завета към 19-годишния си син „Бъди добър“.
До дълбините на душата стига и писмото на хубава Яна до Балканджи Йово, както и изповедта откровение на севестократорката Десислава до Боянския майстор…
Ивелина Никова представи себе си със стихотворението „Опит за автопортрет“, което не започва с напудрени слова, а напротив:
„Чоропогащниикът ми с бримка все е,
обувките ми – неубили мравка,
косите ми разрошени се веят.
Любимото ми цвете? – Незабравка.
За някой кактус съм, за друг съм роза,
трохичка суха – в гърлото присядам,
вино съм от най-киселото грозде,
хлапачка щура, не стилна дама.
Не шия, не плета, не ми се шета,
рисувам си звезди на лист с молив…“
Майката, бабата, българската история, родолюбието са все теми, които Ивелина Никова така поднася на читателя, че на места го кара да потръпне. А когато става дума за любов, „тишината ръми във лилаво“ и мирис на люляци остава. Както и припомнянето, че „единствен Господ може да наказва“.
Сред любимите кътчета на Ивелина Никова са Родопите, където се развива действието на новелата, която тя пише в момента. Поетесата посвещава и няколко стихотворения на Панагюрище, едно от които е озаглавила „Панагюрска пролет“.
Срещата на Ивелина Никова с ученици от ОУ „Проф.Марин Дринов“ се осъществи благодарение на помощник-директора Богдана Шишкова, която се сприятелила с поетесата в социалната мрежа Facebook.
