OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Значими дати ще отбележи тази година в Общинска библиотека „Стоян Дринов“.
Директорът й Стефан Рапонджиев е предвидил за всеки месец някакво мероприятие извън гостуването на поети и писатели.
През септември ще бъдат отбелязани 1130 години от началото на разпространението на славянската писменост в България, като акцент ще са учениците на Св.Св.Кирил и Методий Сава, Климент Охридски, Наум и Ангеларий, прогонени от Великоморавия след смъртта на Методий (885) от моравския княз Светополк по заповед на римския папа Стефан V. Папата наредил свалянето на Горазд от длъжността архиепископ на Моравия и Панония, забранил славянското богослужение, а славянското духовенство било отстранено от черквите.
През 886 година част от Кирило-Методиевите ученици достигат до българските земи и били посрещнати от пратеници на княз Борис I , доведени в Плиска и настанени в къщите на знатни граждани. Княз Борис I решил да създаде два книжовни центъра за обучение на славянски църковен клир и за просветно-книжовна дейност и за тази цел оставил Наум в столицата, а Климент изпратил в областта Кутмичевица с център Охрид. След възкачването си на престола (893) цар Симеон I преместил столицата в Преслав, където съсредоточил книжовната дейност.
Един от Методиевите ученици, продаден в робство във Венеция, откупен в Цариград и дошъл след това в България, бил Константин (по-късно епископ Преславски) . Климент Охридски, Наум и Константин Преславски са не само просветни дейци, но и книжовници, които създават много оригинални и преводни съчинения. В резултат на дейността на Кирило-Методиевите ученици България се издига като мощен център на славянската писменост. От нея славянската писменост и книжнина се разпространяват в Киевска Рус и в Сърбия.
През 886 година част от Кирило-Методиевите ученици достигат до българските земи и били посрещнати от пратеници на княз Борис I , доведени в Плиска и настанени в къщите на знатни граждани. Княз Борис I решил да създаде два книжовни центъра за обучение на славянски църковен клир и за просветно-книжовна дейност и за тази цел оставил Наум в столицата, а Климент изпратил в областта Кутмичевица с център Охрид. След възкачването си на престола (893) цар Симеон I преместил столицата в Преслав, където съсредоточил книжовната дейност.
Един от Методиевите ученици, продаден в робство във Венеция, откупен в Цариград и дошъл след това в България, бил Константин (по-късно епископ Преславски) . Климент Охридски, Наум и Константин Преславски са не само просветни дейци, но и книжовници, които създават много оригинални и преводни съчинения. В резултат на дейността на Кирило-Методиевите ученици България се издига като мощен център на славянската писменост. От нея славянската писменост и книжнина се разпространяват в Киевска Рус и в Сърбия.
За октомври е планирана литературно-поетична вечер, посветена на 100 година от смъртта на поета Димчо Дебелянов, а през ноември ще бъдат отбелязани 145 години от рождението на композитора Любомир Пипков, автор на химна „Върви, народе възродени…!“
През юли ще бъде организирана седмица, посветена на децата, под наслов „Пътуване към острова на духа“.
