OshtePan Новините от Панагюрище и региона
В дните на празнуване сме на едни от най-светлите Господски празници – Рождество по плът на Господ Иисус Христос, Обрезание Господне и Кръщение на Господ Иисус Христос в река Йордан.
Ако може да се направи паралел между християните преди 2000 години и днешните християни – като начин на живот, изпитания, жертви – ще открием много разлики, но и доста прилики. Не можем да бъдем свидетели физически, както нашите предци преди две хилядолетия, на събитията, които празнуваме сега, но можем да бъдем участници чрез вярата си и сърдечността си във всички тези събития. Можем да направим това, като подчиним поне малко от живота си и самите себе си на примера Христов. Защото Бог прояви своята любов към човечеството, като снизходи и дойде сред нас, живя за нас, страда за нас и ни остави своите повели и пример – на любов, човеколюбие, смиреност и надежда за всички нас, че, следвайки Го, ще спасим душата си. За разлика от предшествениците си, ние доста по-често забравяме за духовното съпреживяване и изместваме центъра на всички тези събития, като го заменяме с неща, присъщи на неверниците – отдаваме се на телесните прищевки и чревоугодничеството.
Нека се вгледаме в нашия живот, в наше време и в нашия град. Ние живеем във времето, в което Бог е допуснал да се родим, и изстрадваме тези изпитания, които Бог е решил да ни прати. Нито повече, нито по-малко от това, което можем да понесем, но с възможността и свободата чрез вярата си да се спасим. Бог иска от нас да бъдем воини Христови и нашият меч да бъде любовта, съпричастността към болката на ближния, та дори и към тази на врага ни. Успеем ли, ще се надяваме по Неговата милост да се спасим и да живеем живот вечен. За разлика от други малки или големи общности, освен Христовия пример, нашето малко общество има и примера на великите, истински всеотдайни, познаващи болката на ближния си и жертвоготовни люде от миналото. Имаме и ресурса да следваме техния пример.
Но дали имаме потребността да проявим тази жертвоготовност?
Не сме ли прекалено заети със себе си, прекалено задълбочени в собственото си битуване, прекалено ангажирани с това да се делим един от друг, та сякаш подчиняваме целия си живот не на любовта, а на враждата?
В последно време сме свидетели и участници по неволя в зле режисиран „спектакъл” на личности, които по Божий промисъл имат дадена възможност да бъдат обществени и политически фактори. На тях бих искал да кажа, че, комуто Бог много е дал, от него много ще изисква. На когото е дал пари, нека бъде милосърден и да благотвори. А на когото е дал власт – да знае, че трябва да ръководи с любов и загриженост за всички, а не само за собственото си благополучие и бъдеще. С тези редове не искам да обиждам никого. Чувствам се длъжен да го припомня.
Ние живеем не само своя живот – ние живеем и живота на обществото, в което се намираме. Нека не забравяме, че всички наши постъпки повлияват хората около нас, както и чуждите действия влияят върху нашия живот. Нека се ръководим /по Христовия пример/ от братска любов и съчувствие към ближните, а не от корист, сребролюбие и жажда за власт! Защото Христос дойде на земята заради всеки един от нас, за да може човекът, независимо от своята греховност, да превъзмогне личността си, да се пребори с изкушението и да заживее душата му живот вечен!
АВТОР: Негово Всеблагоговейнство протойерей Атанас Манолов,
архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия.
АВТОР: Негово Всеблагоговейнство протойерей Атанас Манолов,
архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия.
