На 11 август 1975 година е първият работен ден на един от панагюрските треньори.
Тогава започва кариерата на Дончо Калпаков в тогавашното Дружество за физкултура и спорт „Оборище”. И така до ден днешен. Дори и вчера трениралият стотици деца и младежи, допринесъл за създаването на десетки национални шампиони Калпаков имаше тренировка на стадион „Орчо Войвода”.
Неизменно негово верую е, че успехите на състезателите не са плод на един или двама души, а на много хора. Благодарен съм на много хора, подчертава треньорът и допълва, че основната му цел е да бъде полезен на обществото. Спортът изгражда дисциплина и възпитава на труд, убеден е Калпаков и посочва, че немалко от състезателите му не се реализират в професионалния спорт, но всички са станали хора. Чрез личния си пример за скромност и работа в екип, с която да се гонят целите, дългогодишния треньор може да се похвали с уважението на колеги и възпитаници.
Тези години минаха неусетно, като миг, споделя Калпаков и допълва, че вече се замисля за края на професионалната си ангажираност. Вече подготвя смяната на поста, но все още има време, уточнява с усмивка. През десетилетията панагюрецът контактува и с треньори от тогавашното ГДР, Москва.
Младите не питат, а не всичко го пише в книгите, обяснява треньорът.
Младите не питат, а не всичко го пише в книгите, обяснява треньорът.
Снощи Дончо Калпаков събра семейството си да го почерпи – от сърце, защото за него онзи 11 август преди 40 години е бил паметен. На треньорското поприще го наследява синът му Танчо Калпаков като старши треньор на ФК „Оборище-Панагюрище”, на който бащата пожелава дълголетие на поста като това на сър Алекс Фъргюсън. Много път има да извърви, казва юбилярят и допълва, че, за да издържи, трябва да е спокоен и търпелив.
OshtePan Новините от Панагюрище и региона