OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Павлина ВАЙСИЛОВА
„Доверието не е стока на тезгяха в кварталната бакалия. Доверието не е дете, което можеш да залъжеш с шоколадче и обещания за ново колело. Подобен подход е обиден за избирателя…“
„Доверието не е стока на тезгяха в кварталната бакалия. Доверието не е дете, което можеш да залъжеш с шоколадче и обещания за ново колело. Подобен подход е обиден за избирателя…“
Това са изречения от обръщението на Никола Белишки през есента на 2011 година в качеството му на кандидат-кмет. Записани са в предизборната му програма, озаглавена Азбука на панагюрското управление. Пак там кандидат-кметът Белишки казва още много други неща, за които, мисля си, е време да му напомним. Особено след последните му нравоучителни слова по микрофона, произнесени на 21 януари по време на първото заседание на Общинския съвет.
Доверие, диалог, публичност, правила, правилната посока са все думи от политическата лексика на мнозина, влезли по една или друга причина, случайно или не, в политически живот. Затова няма никаква изненада, че ги чуваме и от Белишки. Но те си остават само думи. Без покритие.
Как иначе да си обясним изключителната нервност, която проявява Белишки при опита на когото и да било да зададе въпрос?
Как да си обясним мълчанието на Белишки, нежеланието му да се среща с представители на панагюрските медии и нежеланието му да разговаря дори по телефона с техни представители?
Как да си обясним факта, че на сайта на Община Панагюрище липсва публикация на отчета за работата му през третата година от мандата? А и не само.
Как да си обясним, че не рядко „поканите“ за публични обсъждания се пускат в последния момент, без да се спазват сроковете, посочени за целта в закона. Това прояви на диалог и публичност ли са?!
В същото време Белишки размахва пръст на тези, които си позволяват да имат различно мнение от неговото, и все по-често ги упреква в неинформираност. А откъде да се информират? По какъв начин да се информират, като говорещият за доверие все повече се капсулира, все по-назидателно, а не рядко и язвително, говори дори на общинските съветници. Ако се проследят изказванията на Белишки, в тях често се среща употребата на „гнусни лъжи, гнусни спекулации, гнусни…“
„Подобен подход е обиден за избирателя…“
Даденият кредит на доверие се защитава всеки ден и час.
Иначе се стопява. И дори обещанията за „ново колело“ наесен едва ли биха помогнали.
