Д-р А.Първанова: Който иска да бъде успешен, ще трябва да докаже, че може, а не само да го твърди и отстоява с агресия

ОщеПан 9:04, 30 ноември 2014 Общество Оставете коментар 206 Прегледа

Тази година кампанията „16 ДНИ ПРОТИВ НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ” символизира връзката на насилието над жени и човешките права.

 10 декември е обявен за Международен ден на правата на човека, а 25 ноември за Международен ден против насилието над жени.

По темата ви предлагаме интервю на Симона Алексиева с д-р Антония Първанова, председател на НДСВ и евродепутат в периода 2009 – 2014 г. Д-р Първанова предложи мерки за ново законодателство на ЕС в борбата срещу насилието над жени през февруари тази година. Европейският парламент прие с пълно мнозинство доклада й относно борбата срещу насилието над жени, а ЕК предстои да изготви конкретен план за действие за справяне с проблема.
Докладът на д-р Първанова предлага за пръв път в европейското законодателство:

– Промяна в договора за членство, където насилието срещу жени влиза в категорията на тежки престъпления като организирана престъпност и трафик на хора;

– Приемане на Директива в криминалното право за превенцията на насилието срещу жени и създаване на база данни относно насилието;

– Създаването на институция, която да играе ролята на европейски координатор в борбата срещу насилието над жени.

Европарламентът прие и предложението на д-р Антония Първанова за обявяване на 2016 г. за Година за борба срещу насилието над жени.

–  Д-р Първанова, през февруари предложихте мерки за ново законодателство на ЕС в борбата срещу насилието над жени. Как се почувствахте, когато докладът Ви бе приет с пълно мнозинство?

– Почувствах се изключително горда и заради седемте години на усилия в борбата за подобно законодателство и план за действие, увенчани с успех, и заради поредицата от първи неща в ЕС, под които стои българско име. По този въпрос започнах да работя още в качеството си на евронаблюдател, а след това и като евродепутат. След толкова дълги, упорити дискусии и след поредица от стопиране на гласуването в комисиите, в парламентарните групи и пленарна зала най-накрая /и с помощта на неправителствените организации/ успяхме да постигнем триумфален успех. След седем години борба да съм основен докладчик по темата и под първото законодателство по отношение на борбата срещу насилието над жени в ЕС да стои българско име е исторически успех.

– В какви срокове Европейската комисия трябва да изготви конкретен план за действие за справяне с проблема?

-Тъй като гласуването на това предложение се случи между изтичането на мандата на едната комисия и избора на новата, законодателството може да се забави, но в рамките на мандата си сегашната ЕК задължително трябва да излезе с предложение и за законодателство, и с план за действие, с което да бъде приключена цялостната процедура.

– Вие сте професионалист във всичко, което правите, а по тази тема работите упорито повече от седем години. Защо точно тази кауза? Какво Ви подтикна към нея и какво означава тя за Вас?

-В 21 век е много голяма отживелица обществото да не е успяло да се справи с един тежък проблем и да се налага да предприема законодателни мерки, с които да може да го преодолее. Много пъти сме го дискутирали, че ако не става поради зрялост, ценност, надграждане на обществените отношения, очевидно ще се наложи да се намесим по най-драстичния начин, т.е. чрез законодателство. А то обикновено е отражение на обществените процеси и ги следва. За мен като човек и законодател, живеещ в 21 век, никак не ми е приятно да призная, че се налага да се предприеме точно такава стъпка, но все пак неравнопоставеността между половете е факт във всяко едно отношение, било то в обществено – социален аспект, икономически, политически, в ръководенето на бизнес, управлението и др. Фактите показват, че жените са непривилегировани и все още има дискриминация. Насилието е един от основните инструменти, чрез който жените са възпрепятствани от пълното разгръщане на своя потенциал. Но каузата си заслужава. Безспорен е фактът, че всеки опит за ограничаване на различните форми на насилие и на доминиране на единия пол, с неговите интереси, са отхвърляни с гласуване или лобиране на мнозинството, което всъщност е мъжко. Имаме нужда от пренастройка на равнопоставеността между двата пола и аз съм сигурна, че това ще бъде в полза на цялото общество. Доста сериозни проучвания показват, че повечето жени в политиката водят до по-малко корупция, по-малко несправедливи решения, а в бизнеса – до повече печалби и сериозен ръст за компаниите, включително до растежа на цялата икономика в страните и по-добър просперитет за обществото.

– Вашето послание, относно борбата срещу насилието над жени, беше ли чуто от българските институции, управляващи и политици? И до каква степен, за да се гарантират основните права на жените и техният напредък в нашето общество?

– В България на тези проблеми се гледа доста формално. Ако на хартия се напише някакво законодателство или план за справяне с проблема е достатъчно, но на практика виждаме, че дори опитите на НПО да бъдат по-активни по отношение на представителството на жените и справянето с насилието срещу тях не са достатъчни. Често пъти жените в България казват, че става по-лошо за тях, когато се оплачат и се намесят органите на реда, дори насилникът става по-активен и агресията по-сериозна. След оплакване често пъти има доста сериозни последици, които завършват фатално. В тези случаи е необходимо полицейските служители да бъдат обучавани, в съдебната система също да има подходяща подготовка и да бъдат спазвани на практика много други изисквания.

– Във всички сфери от живота наблюдаваме неравнопоставеност между половете. Колко време още ни е нужно, за да разберем, че няма нищо по-непродуктивно от насилието и по-продуктивно от екипната работа между двата пола, било то в личен или професионален план?

-Очевидно векове! Не е толкова трудно да се разбере обаче, колкото да се приложи. Борбата между двата пола, доминирането на единия спрямо другия, използването на всички средства за това и облагите, които се получават, не са свързани с процес, който лесно може да доведе до отказ от само себе си. Стъпка по стъпка през вековете на жените започва да им се дава правото да бъдат образовани, да имат право на собственост, на глас по време на избори. Хубавото е, че младото поколение има много по-развито чувство за равнопоставеност и толерантно отношение за функцията на двата пола, докато хората на средна възраст все още робуват на закостенели традиции и обществени отношения. Жените и мъжете на средна възраст, макар и да имат стари разбирания, са възпитали деца с по-модерна степен на толерантност от своята и с екологична нагласа. Надявам се тези млади хора да бъдат по-успешни в промяната на отношенията в обществото, които да доведат до равнопоставеност и изкореняване на насилието.

– Физическата сила на един мъж, когато удря една жена, не показва ли  неговата изключителна слабост?

-От една страна да, от друга го е страх да не загуби позиции, нещо, което се предполага, че му се полага по право, а иначе трябва да го отстоява поради това, че действително е по-силен и по-умен. Ако не е такъв, може би юмруците и плесниците му решават проблема, само пред жена му до някаква степен, но със сигурност не става по-умен, по-можещ и по-силен за всички останали. Колкото по-бързо осъзнаем, че това е психологически проблем, толкова по-лесно ще намерим решението му. В Испания например психолог ходи при агресора, а не при жертвата, въпреки че и двете страни имат нужда от помощ.

– Защо, според Вас мъжете се плашат от умни, успешни и амбициозни жени?

– Може би, защото тогава става ясно, че не им се полага нищо по право и ще трябва да си заслужат претенцията. Светът върви бързо напред и, който иска да бъде успешен, ще трябва да докаже, че може, а не само да го твърди и отстоява с агресия.

– Какво бихте казала на момичетата и жените, които по един или друг начин са били подложени на насилие?

– Да вярват в себе си! Да се постараят да направят всичко възможно, за да бъдат независими. Да си гарантират икономическа, емоционална и социална независимост и да бъдат солидарни не само към други жертви на насилие, но и помежду си. По този начин ще възпитат по-модерно мислещи деца, ще се подкрепят в обществото, което пък ще изрази нетолерантността си към поведението на насилника. Така че момичета – нека бъдем солидарни!