OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Преференциалният вот дава възможност на гражданите, освен да гласуват за определена партия, и да разместват кандидатите в листата.
Според специалисти, това е един от ефективните начини за борба на гражданите с възможността партиите безконтролно да подреждат списъците.
Днес пред в. „Стандарт” математикът проф. Михаил Константинов изчислява, че при дълга листа за осигуряването на 1 мандат ще са нужни 10-12 хиляди гласа, което означава, че вторият в листата може да бъде изместен с 700-800 гласа. Според Изборния кодекс бюлетините без посочена преференция ще се прехвърлят за водача на листата, което според специалистите ще го прави почти несменяем. Има прогнози, според които се очаква около половината от избирателите, които ще упражнят правото си на глас, да използват и правото си на преференциален вот.
Преференциалният вот е електорална система с отворени листи, тъй като позволява на гласоподавателите да определят своите фаворити. При такава с твърди партийни листи, хората имащи право на глас избират кандидатите в определен ред, който е избран от партията. В България на парламентарните избори през 2013 година, беше използван вторият вариант. При изборите за Европейски парламент прагът за разместване на кандидати в листите е 5% и водачът има възможност да бъде сменен. Не така стоят нещата в националните избори, където преференциалният вот е 7%. Критиците на преференциалния вот смятат, че основните му недостатъци са сложните механизми за преброяване на преференциите, както и нужното времето за тази цел. Усложняването на изборния процес, създава предпоставки за объркване на гласоподавателите, което може да доведе до неправилен или невалиден вот. Въпреки това, преференциите са добър пример за реален контрол над партийните листи и при добре създадена изборна система, могат да дадат възможност за ефективна борба с наложеното статукво.
