Озонът е известен с една от най-важните си функции – свойството си да поглъща по-голяма част от ултравиолетовите лъчи, падащи над Земята.
Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри (Charles Fabry) и Анри Бюсон. Свойствата му са подробно изучени от британския метеоролог Гордън Добсън, който разработва прост спектрофотометър, позволяващ измерването от земята на озона в стратосферата.
В атмосферата се съдържат вещества, които разграждат озона, както естествено създавани в природата, така и резултат от човешката дейност. Намаляването на изхвърлянето на най-разпространения клас от тези химически вещества – хлорвъглеводороди – започва с приемането на Монреалския Протокол за защита на озоновия слой на 16 септември 1987. Преди обаче да започне разграждането на вредните вещества, трябва да мине определен период от време за да се забележат резултатите. 16 септември е обявен за Международен ден за защита на озоновия слой от Генералната Асамблея на Програмата за околна среда на ООН на 19 декември 1994 г.
За пръв път за 35 години учените успяха да потвърдят, че озоновият слой, защитаващ Земята от ултравиолетовите лъчи, е започнал да се възстановява. Неговото цялостно регенериране може да отнеме няколко десетилетия. Това се казва в съвместно изследване на Програмата на ООН за околната среда и Световната метеорологична организация, цитирано от РИА Новости. Според доклада позитивните изменения в озоновия слой се осъществяват отчасти благодарение на съгласуваните международни действия, насочени срещу използването на вещества, разрушаващи озоновия слой, пише „Фокус”.
OshtePan Новините от Панагюрище и региона