OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Да са земни, да не „хвърчат” нависоко и да бъдат коректни. На тези принципи учи състезателите си един от дългогодишните треньори по лека атлетика в общината – Дончо Калпаков.
От година и половина е пенсионер, но на практика не може да усети промяната между сега и преди, защото е все така активен. Поуморих се, и се надявам да има кой да ме замести, споделя Калпаков и допълва, че за него спортът не е хоби, а живот.
През 1969 година Дончо Калпаков завършва тогавашния Минен техникум със специалност минна електромеханика. Признава, че нито ден не е работил по тази специалност. Професионалният му път започва като физкултурен организатор в „Персийски килими”, междувременно завършва полувисше образование в Пловдив като треньор по лека атлетика. И днес цитира датата на първия си работен ден като треньор – 11 август 1975 година. До 1997 година е треньор в клуба по лека атлетика „Оборище”, след което създава клуба по лека атлетика „Борис Мулешков”. В края на деветдесетте работи две години като охрана в „Ритон-П”. Винаги съм работил в екип, подчертава Калпаков и посочва Кръстьо Тютюнджиев, Делчо Гандуров и Деян Атанасов, на които разчита в треньорската работа. Освен на тях, обаче Калпаков делегира отговорности и права, и на състезателите си, които неизменно изпълняват възложените им задачи. Без организация и екип, не може да се върши работа, акцентира треньорът. Гордее се с председателите на КЛА „Борис Мулешков” – Иван Добрев и настоящият Петър Каменски, който е и бивш негов спортист. Анализира, че самият той не е добър състезател, макар че наред с Царицата на спорта, обича футбола и плуването. Няколко години дори е тренирал деца по бадминтон. Преди година плувал в океан, защото бил на лагер с трима свои състезатели на Канарските острови – о-в Лансароте. Описва, че не бил особено впечатлен от природата, защото била изкуствена, заради вулканичният характер на сушата, но пък усещането на плуваш в океана било незаменимо. Нашата природа не може да се замени, казва още Калпаков и посочва, че не пропуска да поплува и в язовири, в морето.
Сред възпитаниците на Дончо Калпаков са Радка Наплатанова, която е била национален състезател, но понастоящем живее в САЩ, Стайка Гандурова, която от години е в Италия, Минчо Карамусалов, изявявал се на 800м, Иван Илиев, Валентин Джингаров, Иван и Росица Ангелкови, настоящият зам.-кмет на община Панагюрище Георги Павлов. Знам, че не от всеки може да стане рекордьор, но за мен е важно този човек да бъде полезен за обществото и да стане Човек, споделя Калпаков. Сред настоящите имена на лекоатлети, които са сред най-добрите са Николай Цветанков, който е част от клуба на НСА – КЛАСА, Лушка Кокотанекова, Златомир Радев, Мариян Галчев.
Особен спомен пази от 2013 година, когато отива в Москва и на живо става част от 14-тото Световно първенство по лека атлетика. Това не е единственото му посещение в Русия – там има много приятели. Страната, която мечтае да посети е Нова Зеландия.
Наследници Дончо Калпаков в спортното поприще има – синът му – Танчо Калпаков е старши треньор на ФК „Оборище” и вече бележи успехи. Още колко има да трепери, вметва треньорът по лека атлетика и превърта лентата на своите емоционални изживявания, свързани с участията на състезателите му. Дъщеря му не е запалена по спорта, но затова пък внукът Матея тренира футбол, а внучките Доника и Катрин – лека атлетика и тенис на маса.
Говорейки с Дончо Калпаков, мисъл на Боб Марли синтезира усещането ми за него – „Величието на един човек не се измерва с богатството, което той притежава, а с неговата личност и способността му да повлиява положително на хората около него.”
