За изборите, Лидерландия и политическата аксиома в България

Публикуваме разсъждението преди години на един от първите председатели на Народното събрание след 1990 година. Защо, ще попитат някои. Хората с анатичина мисъл и опит ще открият отговора. 

…Въпросът е дали пораснаха нашите „десни политици“? Та ето как съм разсъждавал за „дясното“ през декември 2007 г. Дясната политика е консервативна, нереволюционна. Тя отстоява принципи и ценности и търси максимално широко представителство. В основата на дясното са умът и мярата във всяко действие и поведение, политическата умереност. Десният човек първо мисли, а после действа, защото вярва в Бога, в доброто, в семейно – родовите и нравствено-религиозни ценности. Видени от тази позиция, днешните конфликти в българската политическа десница са по-скоро левичарска болест. В организационните структури на десните партии навлязоха дейци, които пренесоха в тях много от рецидивите на левите партии – вътрешно-партийни борби, чистки, отстраняване („отлюспване”) на “неудобните”, на нестандартно и различно мислещите. Донесоха атмосферата на клевети, интриги, високомерие, безогледен кариеризъм. Техният набег срина моралният авторитет на дясното в общественото съзнание…

Нашият народ е казал: “Рибата се вмирисва от главата” и още: “С каквито се събереш, такъв и ставаш”. В тези прости народни мъдрости е истината за случващото се с българската десница. Нейните лидери забравиха, че синоним на демокрацията е различието спрямо времето на комунизма и организираната партия на това „време“ – БСП. Те се пазеха като дявол от тамян от талантливите и можещите хора или ги отстраняваха с апаратни хватки. Партийните форуми само легитимираха „началническата” воля. Лидерите се обграждаха с удобни и послушни, безлични и безобидни ласкатели, за да могат самите те да изпъкнат. После фонът започна да играе „ръководна роля”, трансформира се в партийни и държавни кариери, във финансови възможности, в политическа надменност и арогантно поведение. И катастрофата бе неизбежна. Защото кризата в десницата е единствено в това, че не е достатъчно десница – и като организационна структура, и като поведение, и като отстояване на честни принципи и безкористни идеи от честни и безкористни личности.

СЦЕНАРИЯТ И ДЯСНАТА ЛИДЕРЛАНДИЯ

… „Да нарушим Сценария!”(2006). Това е СЦЕНАРИЯТ, който имаше и продължава да има една цел – да създаде и гарантира условия за запазване и разширяване на позиците на тези, които и преди 10 ноември 1989 г. управляваха България. Част от него очевидно включва:

– превръщането на СДС от национално движение в партия;

– подмяна на личностите в демократичната общност с кадри, които по-скоро отблъскват хората, отколкото да печелят привърженици;

– участие на много от тези “нови лица” в корупционни схеми;

– след това – разцепление, създаване на нови партии, объркване на десния електорат.

Или казано по-ясно, прехвърляне в лагера на дясното на типичните левичарски болести.

Днес мнозина от участниците в Сценария минават за важни политици. Но хората лека-полека ги разкодираха и опознаха. Гражданите разбраха, че живеят в страна, в която посредствени лица се изживяват като лидери. Накъдето се обърнеш все лидери. ЛИДЕРЛАНДИЯ. И никой не пада по гръб. Не признава грешка. Не иска прошка. Един друг се отричат, но като руски матрьошки – един от друг са производни.

Българската история ни припомня, че истинският лидер се познава по неговата естествена човешка скромност, доброта, лично обаяние, професионално отношение към политиката, екип. Добрата политика се прави чрез принципи, ценности, програми. Но и от добри, широко скроени като характери, личности. Егоизмът, нарцисизмът, „кривият” характер, дребнавостта, завистта и алчността, властолюбието, сребролюбието, амбициите без покритие, не могат да родят добра и добротворна за хората политика. Това е политическа аксиома…