Навършват се 175 години от рождението на Иван Вазов

На 9 юли 1850 г. в гр.Сопов се ражда Иван Вазов, признат още приживе за патриарх на българската литература.

Творчеството му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и Следосвобожденска България. Поезията му е събрана в стихосбирките „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“, „Майска китка“, „Гусла“, „Епопея на забравените“ и др. 

Като белетрист през 80-те години Вазов създава най-големите си постижения в областта на художествената проза – повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“ и романа „Под игото“. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав“ и „Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след В. Друмев и Д. Войников. Още от края на XIX век произведенията на Иван Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. Умира на 22 септември 1921 г. в София.