Тайната вечеря и предателството на Юда

Преди хилядолетия в сряда е била Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казал, че един от тях ще Го предаде. Ето откъс „БИБЛИЯТА. Преразказана от Пърл Бък“:

„…Когато се свечери, пристигна Иисус и седна заедно с дванадесетте на трапезата. След като всички заеха местата си, Иисус се обърна към тях с думите: „Уверявам ви, друга такава няма да имам, преди тя да се е състояла в Божието царство!“ Тогава той взе чашата с вино и, след като благодари, рече: „Вземете това и го поселете помежду си, защото аз няма да пия от плода на лозата, докато не настъпи Божието царство!“

Той подаде чашата с вино да обиколи всички мъже, насядали крайй трапезата. Те пиха един след друг като приятели на прощална вечеря. Неочаквано между дванадесетте възникна спор. Както и преди той се отнасяше зо това кой от тях ще бъде най-великият в Божието царство. Известно време Иисус ги слушаше, но ннакрая рече: „Нека този, който иска да е най-велик между вас е пръв, да стане най-малък. Този, който е пръв, трябва да бъде слуга на всички“.

Скоро след това той стана от масата, остави настрана наметалото си и препаса около кръста си престилка. После сипа вода в легена и започна да мие краката на учениците си, като ги изтриваше с престилката. Това беше нещо, което в началото на празника обикновено извършваха слугите, но учениците нямаха прислужници. Никой от тях не беше и поомислил да стори това, та дори и на учителя си. Те мълчаха, ззащото се срамуваха. В този момент Иисус беше стигнал до Симон-Петър.

„Господи – протестираше Петър, – ти ли ще ми миеш нозете!?“

„Вие не разбирате какво върша сега – отговори Иисус, – но по-късно ще разберете“.

– Никога няма да позволя да измиеш краката ми – каза Петър, като се опита да се отдръпне, защото не желаеше Иисус да въри това, което той самият можеше да свърши.

– Ако не те измия, няма да имаш дял в царството ми с мен и останалите – рече Иисус.

-Учителю, – каза Симон-Петър, – тогава измий не само краката, но и ръцете, и главата ми!

Иисус се исмихна мило:

– Измитият има нужда само нозете си да умие, за да бъде целият чист – каза Той. – Ти вече си чист. Но не всеки от васс е чист.

Той каза това, защото знаеше, че един от неговите ученици се готви да го предаде. И Иисус знаеше кой е той. Когато привърши с миенето на краката им, Иисус се ърна на мястото си на трапезата.

-Разбирате ли какво направих за вас? – попита Той. – Вие ме наричате учител и Бог и с право, защото аз наистина см такъв. Щом аз, вашият учител и Бог, измих краката ви и вие трябва да си ги измиете един на друг. Аз ви показах за да направите и вие същото, за да бъдете мои истински ученици. Повярвайте, няма слуга, по-голям от своя господар, нито пък пратеник по-горен от този, който го е изпратил. Ако знаете и разбирате моите заповеди и ако ги изпълнявате, ще бъдеге блажени. Но аз зная, че вие няма да последвате примера ми. Не говоря за всички ви. Зная кои съм избрал, но трябва да се изпълни писанието, което казва:

„Този, който дели хляб с мен, вдигна против мен петата си.“

Учениците се спогледаха един друг изпитателно и се чудеха какво иска да им каже с тези думи. Иисус беше дълбоко развълнуван, защото обичаше всичките си дванадесет ученици. Но въпреки това знаеше, че между тях има един, който не го обича. Той забеляза учудените им погледи и каза натъжен: „Да, един от вас ще ме предаде – един от вас, който се храни заедно с мен на същата тази трапеза“.

Те отново се спогледаха. Беше им много тягостно. Всеки знаеше, че има някаква слабост и всеки се страхуваше, че може да предаде техния Господ и Бог.

„Да не би да съм азз, Господи?“ – казваше всеки един поред. „Аз ли съм?“ И те започнаха да се питат помежду си кой от тях би могъл да извъри това ужасно нещо.

-Кажи ни кой е – молеше го Симон-Петър.

Иисус отговори:

-Този, който заедно с мене топи в същото блюдо, ще ме предаде.

Всички бяха протегнали ръка към едно и също блюдо, така че не получиха отговор на въпроса си. Тогава Иисус натопи залък хляб в блюдото върху трапезата и го подаде на Юда.

-Да не би аз да съм, Господи? – попита той толкова тихо, че само Иисус можа да го чуе. Иисус кимна.

-Каквото има да правиш, прави го по-скоро!

Никой, освен Иисус и Юда, не разбра смисъла на тези думи, разменени с най-тих глас. Понеже Юда държеше кесията с парите, останалите ученици мислеха, че Иисус го е помолил да излезе и да купи допълнително някои неща за празненството или да даде милостиня на бедните. Така че те съвсем не си помислиха ещо такова, когато Юда, след като беше получил залъка хляб, потопен в блюдото, напусна стаята и изчезна в нощта.

След като Юда напусна вечерята, повече и дума не се спомена за предателство, защото веднага след това Иисус заговори на останалите ученици:

-Деца мои, още съвсем малко ще бъда с вас. Ще ме търсите, когато си отида, но вие не можетте да дойдете там, където отивам. Ето ви оше една Божия заповед: „Обичайте се един друг, както аз ви обикнах. По това именно всички хора ще разберат, че сте мои ученици  по любовта ви един към друг“.

Те продължиха да се хранят, въпреки че на душата на всеки един от тях беше така тежко, както никога преди.“

Краят наближаваше. Иисус взе хляб, благослови го и го начупи на малки късове.

-Вземете и яжте! – каза той на учениците си. – Това е моето тяло, което беше дадено заради вас. Правете това за мой спомен!

И всеки от тях взе парченце хляб и го изяде. След като похапнаха, той взе чашата с вино, благодари и я подаде да обиколи всички.

-Пийте от нея, защото това е моята кръв на новия завет, който ви давам. Тя се пролива заради вас и заради мнзина други за опрощаване на греховете. Вземете виното и си го поделете. Защото пак ви казвам, няма да ия вино до деня, в който ще бъдем отново всички заедно в царството на моя Отец.

Те пиха мълчаливо. Тогава Симон-Петър зададе въпрос, на който сам не можеше да намери отговор.

-Къде отиваш Господи, та ние не можем да дойдем?

-Казах ви, че там, където отивам, вие не можете да ме последвате! Това ще стане после.

-А защо не можем да те последваме сега?- попита Петър. – Аз бих отишъл навсякъде, бих дал живота си заради теб. С теб съм готов да отида в затвора или да приема смъртта.

–Ще дадеш живота си за мен? – попита Иисес с глас, изпълнен с безкрайна печал. – Наистина, повярвай, Петре, преди петелът да пропее тази нощ, ти ще се отречеш три пъти от мен.

-Не, дори да умирам заедно с теб, пак не бих се отрекъл от теб! – каза Петър разпалено. В същото го убеждаваха всички други ученици, с изключение на липсващия Юда.Иисус помълча малко, а после каза:

-Не бойте се!Вярвайте в Бог и вярвайте м мен. В дома на моя Отец има много жилища. Ако не беше така, щях да ви предупредя. Сега отивам да подготвя мястото за вас. И когато съм готов, пак ще се върна да ви взема със себе си. Така че където съм аз, тамм ще бъдете и вие.Знаете пътя към мястото, където отивам.

-Но, Господи, – рече му Тома, – ние не знаем къде отиваш. Как тогава ще намерим пътя?

–Аз съм пътят – каза Иисус. – Аз съм пътят и истината, и животът. Никой не може да дойде при Отца освен чрез мен, така, както никой не може да влезе в кошарата освен чрез мен. Всеки, който ме е познал, е познал и моя Отец, защото моят Отец е в мен. А. скоро ще отиа при Отца си. Още малко съм тук и светът няма да ме вижда повече. Но няма да ви оставя неутешими. Светият Дух ще бъде с вас. И ще ви даря мир, моя мир ви оставям. Но аз ви давам не тъй, както ви дава светът. Да не се смущава сърцето ви, нито да се плаши. Чухте ми да казвам, че отново ще се ърна при вас и все пак скърбите, че ви напускам. Но ако ме обичате, трябва да се радвате, защото отивам при своя Отец, а моят Отец е по-велик от мен. Аз ви казах всичко това, преди да е станало, за да ми повярвате, когато сее случи. Имам съвсем малко още да ви кажа. Ставайте да тръгваме!

И след като изпяха един химн, те отидоха на Елеонската планина, за да постоят на спокойствие в Гетсиманската градина. Междувременно Иида ги беше проследил и беше уведомил първосвещениците и старейшините…“

През нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до залавянето Му.