OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Адриан НИКОЛОВ, ИПИ
Септември отбелязва началото на учебната година за учениците, октомври пък на академичната година на студентите.
Септември отбелязва началото на учебната година за учениците, октомври пък на академичната година на студентите.
По традиция, това е времетоq в което тече най-бурното обсъждане на проблемите на образованието у нас – от обхващането на учениците до проблемите с качеството на висшето образование. На заден план като че ли остава обучението през целия живот, което, в контекста на все по-динамичния пазар на труда, се оказва понякога дори по-важно от формалното образование, придобито в класните стаи и аудиториите. По тази причина настоящият текст е посветен именно на участието на възрастните в образование и обучение в България, и някои негови особености.
Защо е от значение?
Основната причина, поради която обучението през целия живот все по-често влиза във фокуса на образователната и трудова политика, са измененията на пазара на труда. Преди десетилетия не е било учудващо човек да се пенсионира на първото или второто си работно място. Днес изглежда малко вероятно. Дори и да остане в рамките на едно професионално поле обаче, поддържането в крак с последните тенденции в него все по-често изисква връщане към обучението. То позволява както запазване на конкурентоспособността на пазара на труда, така и усвояване на нови умения и коригирането на съществуващите дисбаланси.
Продължаването на образованието отвъд формална му фаза е от още по-голямо значение за неактивните и безработните и по тази причина се разглежда (от институциите на ЕС, например) като инструмент за подобряване на социалните условия и преквалификация на онези, които не успяват да намерят реализация.
Измеренията в България
За съжаление, последното систематично проучване на образованието и обучението на възрастните е от 2016 г.; въпреки това, ще се спрем на някои детайли от него по-късно. Данните от Наблюдението на работната сила на Евростат обаче позволяват по-скорошен, макар и по-повърхностен поглед. Графика 1 по-долу поставя България в контекста на останалите европейски държави, според дяла на участвалите в обучение и образование възрастни миналата година[1]. Видно, през 2018 г. България изостава значително на фона на средноевропейските равнища. Участието на възрастни в образование и обучение е около четири пъти по-ниско от средното ниво за Европейския съюз и над десет пъти по-ниско в сравнение с лидерите Швеция и Финландия.
През последното десетилетие делът на хора на възраст 25-64, участвали в обучение или образование в България, постепенно нараства – от средно 1,6% през 2009 г. до средно 2,6% през 2018 г.
Данните от последното детайлно проучване от 2016 г[2]. позволяват малко по-подробен поглед. При сравнението на взелите участие в обучение или образование в същата възрастова група, но не през четири седмици преди допитването, а през последната година България е доста по-близо до средноевропейските стойности – 24,6% спрямо 45,2%. Притеснително е обаче обстоятелството, че спрямо средноевропейските равнища тенденцията в България е обратна. Докато в ЕС индикаторът се е повишил с 10 пункта от 2007 г. насам, то у нас той се е свил с 11,8 пункта. Интересно е и обстоятелството, че почти целият дял (22,5%) за България се дължи на неформално (извън училище или университет) образование.
Част от причината за чувствително по-ниското участие най-вероятно се дължи на структурата на предлагането. В България почти две трети от неформалното обучението и образованието на възрастните през 2016 г. е било предоставено от работодателя, други 17,5% – от неформални образователни институции[3]. Чувствително по-малка е обаче ролята на институциите на формалното образование.
Оттук накъде
Чувствително по-ниският дял на участието на възрастните в обучение и образование у нас е предизвикателство пред подобряването на гъвкавостта и адаптивността на трудовия пазар. Коригирането на проблема (само) с инструментите на държавна политика видно води до по-скоро скромни резултати, въпреки изпълнението на две последователни национални стратегии за учене през целия живот, втората от които изтича догодина. По тази причина, от една страна, е крайно необходимо по-широкото застъпване и разпространение на обучението на работното място и в хода на работния процес от една страна. От друга страна, е необходима и промяна на цялостното отношение, че формалното образование би следвало да е достатъчно за успешна и дълготрайна реализация. Също толкова трудно е да бъдат определени еднозначно уменията, които да бъдат във фокуса на този тип образование и обучение – въпреки многобройните опити за дефиниране на комплект от почти универсални „умения на бъдещето“, те често зависят от желаната професионална реализация, конкретните потребности на обучаващия се, както и от външни фактори. Нуждата от подобрение и разширяване на образованието и обучението на възрастните обаче е несъмнена.
[1] Длъжни сме да споменем, че данните се отнасят за участвалите в обучение и образование през четирите седмици преди провеждането на изследването, което до известна степен ограничава обхвата му. Долната възрастова граница позволява и попадането на някои студенти – магистри и докторанти, особено – в обхвата на индикатора.
[2] Всички данни – тук https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Adult_learning_statistics
[3] Тук вероятно прозира влиянието на ИТ обучението, което все по-често се случва извън университетите.
