
На 21 октомври Православната църква почита Св. Иларион, наречен Велики, защото бил пример на християнско подвижничество,
велик чудотворец и лечител, баща на монашеството по Светите Земи. Родил се през 291 година в Палестина, близо до град Газа. Родителите му били езичници и го изпратили да учи в Александрия (Египет), където той се запознал с християнството. Приел Св. Кръщение и станал ученик на великия пустинножител и баща на монашеството – преп. Антоний Велики.
След време Св. Иларион се върнал в Палестина, но не заварил родителите си живи. Изпълнен с отшелническо настроение, той раздал имуществото си на роднини и бедни. За себе си избрал бедността. Поселил се недалеч от Маюм Газки в пустинно място между морето и езерото. Предал се на молитви и лишения. Благочестиви люде започнали да се заселват край него и заедно основали много манастири. Бог го дарил с чудотворството и той изцелявал болни и обладани, възкресявал мъртви. Смиреният му живот и благодатният дар да лекува душата и тялото привличали към него хиляди хора. Търсейки вглъбения живот и безмълвието, той много странствал, бил във Вавилон, Сицилия, Далмация и обърнал към вярата много езичници.
Св. Иларион завършил земния си път в Кипър. Като почувствал приближаването на смъртта, той завещал на любимия си ученик Исихий едно Евангелие, преписано със собствената му ръка. Подарил му и една своя проста дреха. Друго имущество нямал. Починал на 80-годишна възраст.
По-късно Исихий пренесъл в Палестина светите мощи на преп. Иларион Велики. При голямо стечение на вярващите те били положени във възстановения Маюмски манастир.
Източник: pravoslavieto.com
OshtePan Новините от Панагюрище и региона