През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определяне на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г., с указ на цар Борис III, е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
От 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
През 1945 г. празникът е отменен. На 28 октомври 1992 г., със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, празникът е възобновeн.
На Първи ноември се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са: Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Добри Чинтулов, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Иван Вазов, Любен Каравелов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Славата на пръв будител на нацията носи Паисий Хилендарски. Народът ни го почита като Отец Паисий. През 1762 г. той написва своята „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански.
Поклон пред паметта им, здраве и слава на съвременните българи, които не се страхуват да поддържат искрата на българщината, да я пазят с дела и да предават на светлината на духовността напред!
OshtePan Новините от Панагюрище и региона