В България са добити 116 млн. тона подземни богатства, а стойността на произведената продукция достига 2,2 млрд. евро през 2025 г., отчете БМГК

Днес минната общност в България отбеляза професионалния празник – Деня на миньора. Празникът започна с водосвет за здраве в църквата „Св. Неделя“. Официалното честване се състоя в „София Хотел Балкан“, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията. Организатори на събитието са Българската минно-геоложка камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“.

Официални гости бяха министърът на енергетиката Ива Петрова,  зам.-министрите на икономиката, инвестициите и индустрията, на образованието и на труда и социалната политика – Михаела Карадимова, проф. Сеня Терзиева-Желязкова и Данаил Русев. Събитието бе уважено и от почетния председател на НТС по „Минно дело, геология и металургия“ проф. дтн инж. Цоло Вутов, представители на Българската академия на науките, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Химико-технологичния и металургичен университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство. Присъстваха и национално представителни работодателски организации и синдикати, областни управители, кметове…

Тази година празникът е специален за Българската минно-геоложка камара, тъй като отбелязва 35 години от своето създаване. 

Председателят на БМГК инж. Драгомир Драганов представи годишния доклад за състоянието на минерално-суровинната индустрия. Данните за 2025 г. показват, че секторът запазва стабилни позиции. В България са добити 116 млн. тона подземни богатства, а стойността на произведената продукция достига 2,2 млрд. евро, което е с 8% повече спрямо предходната година. В сектора работят 17 451 души, а произведената продукция на един зает достига 126 хил. евро – с 14% повече спрямо предходната година. Приносът към публичните финанси под формата на концесионни възнаграждения, корпоративен данък и осигурителни вноски надхвърля 320 млн. евро. Предприятията генерират и над 2 млрд. евро годишно за българската икономика чрез възнаграждения, доставки, услуги и инвестиции.

Добрите финансови показатели обаче не трябва да прикриват тенденциите зад тях. Общият добив остава практически без промяна, а част от ръста в стойността на продукцията се дължи на благоприятните международни цени. Същевременно зависимостта от внос продължава да расте. През 2025 г. България е внесла минерални суровини на стойност 10,4 млрд. евро – с 11% повече за година и с 200% повече спрямо преди десетилетие.

Според БМГК страната трябва да определи собствен списък на стратегическите суровини, да ускори геоложките проучвания и да създаде предвидими условия за нови инвестиции. Това е особено важно в момент, когато Европа поставя достъпа до критични и стратегически суровини сред въпросите, пряко свързани с конкурентоспособността, технологичното развитие и сигурността.

Устойчивото развитие на сектора не може да се гради единствено върху благоприятната пазарна конюнктура. То изисква разширяване на ресурсната база, нови инвестиции и по-висока добавена стойност от собствените ни природни ресурси. България има всички предпоставки да бъде част от този процес. Разполагаме с ресурси, с традиции и с компании, които имат знанията и опита да реализират подобни инвестиции. Въпросът е дали ще създадем условия това да се случи тук, в България, заяви инж. Драгомир Драганов. Той подчерта, че минната индустрия винаги е мислила в перспектива. „Решенията, които вземаме днес, са насочени към потребностите на обществото след десетилетия“, каза той. 

Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че държавата ще работи за по-добро проучване и оценка на минералния потенциал на България. Сред конкретните задачи тя посочи разработването на програма за стратегически и критични суровини, включително редкоземни метали.  „Светът се променя, а с него и стойността на ресурса, с който разполагаме. Все по-важно става да знаем реалния потенциал и как можем да го използваме разумно, така че ресурсите да носят стойност за икономиката на страната“, заяви министър Петрова. „Затова насърчаваме проучванията за нови находища и възможностите за съпътстващ добив на продукти с висока добавена стойност“, подчерта министърът на енергетиката. 

Почетният председател на БМГК проф. дтн инж. Николай Вълканов насочи вниманието към конкретни възможности за развитие на ресурсната база. Той посочи урана, волфрама и мангана като стратегически суровини, за които България има потенциал, и съобщи, че Камарата е подготвила предложения, които ще бъдат представени на правителството и Министерството на енергетиката. „Ако говорим за стратегически суровини – имаме ги, но сами си пречим да ги развиваме“, заяви проф. Вълканов. По думите му подготовката на нови проекти не може да бъде отлагана, тъй като хоризонтът пред част от действащите находища е ограничен. Той обърна внимание и на активната политика на други държави за осигуряване на достъп до суровини.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров постави развитието на минерално-суровинния сектор в контекста на бъдещата индустриална политика на страната. Той посочи, че подготвяната нова индустриална стратегия, заедно с енергийната и отбранителната стратегия, трябва да очертае развитието на българската икономика през следващите 20 години. „Убедени сме, че трябва да начертаем ясния път на страната през следващите 20 години – как ще се развива икономиката на България и кои ще бъдат нейните двигатели на растежа“, заяви Димитров. Той изрази и подкрепа за възстановяване на единното управление на минерално-суровинния сектор в рамките на едно министерство, вместо сегашното разпределение на отговорностите между три ведомства.