ДНЕС се навършват 189 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски.
Бъдещият Апостол на свободата е част от многолюдното семейство на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. През 1862 г. заминава за Сърбия и участва в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост получава прозвището Левски. След разтурянето на легията се присъединява към четата на Ильо войвода.
През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През 1864 г., на Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятелиотрязва дългите си монашески коси. От този момент става мирският Дякон (служител, помощник). Историята разказва как обикаля България и създава революционни комитети, защото е убеден, че „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“. Има свидетелства, че само в Панагюрище Левски е идвал пъти. Турците го търсят непрекъснато, но той винаги успява да се измъкне, като се преоблича и превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее„.
…Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кога нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.
Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
………………
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата…
Из стихтворението „Левски“ на Иван Вазов
OshtePan Новините от Панагюрище и региона