OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Павлина ЛАЛЕВА
Дух, енергия, движение, визионерство, светлина, прогрес.
Такъв бе за мен Човекът Лъчезар Цоцорков, когото Панагюрище и България загубиха на 16 май 2017 г.Беше Човек, който не се задържаше на едно място. Поемаше лична инициатива. Действаше с голям размах. Не се страхуваше да взема непопулярни решения. Далновиден и отдаден на каузи в името на „Асарел-Медет” АД, Панагюрище и България.
Създаваше и участваше в коалиции на доброто. Умееше да убеждава хората да го последват, защото вярваше в това, което говореше, и носеше в себе си вътрешен огън. Необикновен българин и ерудиран предприемач.Целеустремен, отговорен и завидно организиран.
Умееше да гради мостове, а не да реже клони.
Не хленчеше за проблемите, а търсеше решения за тях. Всеки проект, с който се захванеше, го изпипваше в детайли.
Мечтаеше и сбъдваше мечтите си. Съумяваше да потиква и предизвиква хората да работят така, та да могат след това да седнат на общата трапеза и да споделят „общата реколта“.
Беше убеден, че и в родното му Панагюрище могат да се правят неща на световно ниво, и делата му го доказват.
Без неговите идеи, инициативност, прозорливост, благодетелност, устременост и последователност Панагюрище нямаше да е това, което е днес. Той създаваше реалности в бъдещето.
При него нямаше кухи декларации и формални заявки. Всичко беше изпълнено със съдържание, обмислено, минало през разума и душата му.
Отличаваше се със силен стремеж към красотата. Ценеше изкуството и имаше сетива за него. Имаше богата душевност и същевременно твърд характер. Меценат на културата, носител на орден „Стара планина“ и редица други отличия.
Лъчезар Цоцорков беше широко скроен ръководител, който отдавна беше осъзнал, че в основата на устойчивото развитие стоят кадрите. Затова системно полагаше грижи за тяхното усъвършенстване, за тяхното професионално самочувствие и за подобряване на социалния им статус. Много хора дължат нему своето израстване – и в материален план, и като кариера.
Беше надмогнал дребнавите човешки страсти, защото беше виждаше, че при много хора високото самочувствие е право пропорционално на невежеството и духовната пустота.
Признаваше, че не един път е допускал грешка, но опитът беше го научил, че понякога пътят към правилното решение минава през грешки. Не спираше да се усъвършенства и да инвестира в младите хора. Благодарение на неговата визия и подкрепа се изгради устойчива връзка между професионалното образование и реалната бизнес среда.
Позволявам си да оценявам личността на Лъчезар Цоцорков, защото имах шанса да го наблюдавам години наред, да разговарям с него по различни теми и да му задавам всякакви въпроси. Отговаряше мъдро и винаги беше готов да помогне.
Смея да твърдя, че Лъчезар Цоцорков беше сред малцината, които с делата си пишеха съвременната история. Остави траен отпечатък, ярка и различима следа в обществено-духовния живот на Панагюрище. Пример как да обичаме, да даваме и да не се огъваме пред изпитанията на съвремието.
Подкрепяше, водеше, движеше. Беше и остана част от битието на много хора.
Благодарна съм му за доверието и правя дълбок поклон пред личността му!
