Навършват се 170 години от рождението на Райна Княгиня

Днес -18 януари, сe навършват 170 годиии от рождението на Райна Княгиня – великата българка, бродирала на Главното въстаническо знаме заветния императив – Свобода или смърт.

Родена съм на 6 януари 1856 г. Като станах на 7 г., бях дадена на училище, където много бързо спечелих благоразположението на тогавашната учителка , монахиня Елисавета…, защото децата се борят по половин година с азбуката…, а на мен ми се удаде някак да я науча за по-малко от месец…, пише в своята Автобиография Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, дъщеря на свещеник Георги Тасев Футеков и Нона Налбантска-Футекова.

След Панагюрище завършва елитното за времето си училище в Стара Загора и, когато се връща в родния си град, става учителка. Половината от заплатата си започва да връща на Общината за изплащане на своята стипендия, отпусната й за обучението. Във връзка с въстанието от 1876 г., учителката пише в своята Автобиография:

Веднъж, в края на март…, след свършване на училищните занятия,… при мене дойде от името на моите съграждани човек с молба да отида в къщата на един от учителите…“ Тя отива, но, когато влиза в къщата, между другите, които вижда, има един непознат. Райна поздравява всички, а него запитва: „С кого имам чест да се запозная и откъде сте роден?“ Отговорът му е: „Съвсем точно да ти отговоря не мога, но… аз съм този, който знае всичко и не знае нищо, т.е. аз съм просто бунтовник, а ако искаш и апостол, който проповядва на народа да се готви; тъй като скоро турците ще ни нападнат и изколят като овце“. След това той й обяснява, че и тя трябва да помогне на народа си.

Едва ли има родолюбив българин, който да не е запознат с делото на Райна Футекова Попгеоргиева преди Априлското въстание. След него тя е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. 

След като се намесват европейските дипломати, Райна е освободена и заминава да учи медицина в Москва. Смята се, че е първата дипломирана акушерка в България. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият й брат.

Когато се връща в Панагюрище, се омъжва за Васил Дипчев, който е кмет на града. Двамата имат 5 синове, като 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчевк. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София.  Съпругът на Знаменоската умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна трябва сама да се грижи за  децата. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“, като акушира безплатно на бедните жени. Благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и хора, успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашният Национален център по трансфузионна хематология.

Умира 61-годишна в София на 29 юли 1917 год.