Честит 95-и рожден ден на Кръстьо Тютюнджиев!

Павлина ЛАЛЕВА

ДНЕС Треньорът на ХХ век в община Панагюрище Кръстьо Тютюнджиев навърши 95 години.В професионалната му биография са записани стотици медали на лекоатлети, които е открил и изградил като спортисти. В личен план се радва на здраво семейство, в което царят доверието, разбирателството и уважението. Той е не само добър съпруг, а добър баща, обичан дядо и прадядо.

Опитът му е за завиждане – не по-малко от 70 години е отдаден на спорта. Като ученик дори участва в построяването на панагюрския стадион, който трябвало да бъде и колодрум. Спомня си с какъв ентусиазъм копаели тогава младежите, за да бъде направено игрището.

В навечерието на 90-ия му рожден ден го попитах как се чувства, а той на секундата отговори: „Както някога, като изключим травмата в коляното и болките, които ми пречат на движението. Завиждам на младите, като ги гледам как бързат, пък аз не мога”.
А травмата е от страстта му, с която играе футбол в по-младите си години. Но не съжалява. Любимият му български футболен отбор е „ЛЕВСКИ”, а от чуждите е почитател на „Реал Мадрид”. Има фланелка на отбора и на тима „Барселона”.
За разковниче на своето дълголетие посочва движението, като с убеденост казва: „Животът е движение и движението е живот!И да си обичаш професията, да я работиш със сърце. Не я ли обичаш, не я почвай!“
 Любовта на Кръстьо Тютюнджиев към спорта започва, когато още е дете. Заслугата за бъдещата му професионална ориентация е на учителя му по физическо възпитание в Панагюрската гимназия Борис Стоянов, когото определя като Легенда. Той го запалва по гимнастиката и първите му победи са на републикански състезания са по гимнастика. На  младини Крюстьо Тютюнджиев тренира не само гимнастика, а лека атлетика, футбол, плуване, баскетбол, волейбол… „Къци е всестранно развит спортист. Всички спортове му се отдават. Затова беше и много добър учител, учениците и колегите го обичаха“, казва съпругата му Борислава, чийто професионален път също е свързан със спорта.
Когато Кръстьо Тютюнджиев завършва средното си образование в Панагюрище, го канят във военно училище, но той отказва. Отива в Школата за бригадирски кадри, после в Димитровград, където застава начело на национална бригада, подготвяща масови гимнастически упражнения. През 1949 г. бригадата участва в Националната спартакиада. Това събитие повлиява силно на младия панагюрец и той решава да кандидатства във Висшия институт по физкултура. Явява се на изпитите и се класира втори. Докато е студент, непрекъснато спортува. Две години се занимава с алпинизъм, като обикаля цяла България и качва почти всички български върхове и то през зимата. Като бях в София, исках всичко да знам и да мога. Минал съм през всички отбори на Института. Бях и състезател на столичния „Академик”, споделя Треньорът на XX век на община Панагюрище Кръстьо Тютюнджиев.

Именно спортът го среща с девойката от Русе Борислава, която няколко години след това ще предпочете да дойде в Панагюрище и да стане негова съпруга, вместо да остане в родния си град. Искрата между двамата пламва по време на тренировки на малка писта в двора на Висшия институт по физкултура, когато Кръстьо е второкурсник, а тя първокурсничка. Силната й страна също била леката атлетика в дисциплините висок скок и бягане с препятствия, където става републикански шампион на 80 м. За нея леката атлетика е основата за всички други спортове, защото формира качества, нужни навсякъде.
Двамата са заедно вече над 70 години, но госпожа Тютюнджиева още пази еделвайса,
който бъдещият й съпруг й подарява в гр.Банско. Той е на ски курс в Пирин планина и слиза към туристическата база. Тя пък била тръгнала да се качва и в този момент получила скъпоценното цвете. 
„Изкарахме студентските си години, без да имаме пари да идем дори на кино“, споделя г-жа Тютюнджиева, но пази топли спомени за магията по време на разходките им край Перловската река, където бил пансионът й.
Аз съм си панагюрец. Не съм си и помислил да остана в София.
Чаках да завърша и да се върна. Как да оставя мама и татко, трите си сестри?!, отговаря дълголетникът на въпроса дали не е искал да прави кариера в столицата. А покани има. Когато се дипломира, го канят да започне в Министерството на народната отбрана. Не било лесно да откаже работата, защото в ония години съществува държавно разпределение на младите кадри. След няколко месеца местене ту във Велинград, ту в Русе, успява да се върне в родния си град. Но в Панагюрище работа по специалността му няма и няколко месеца Кръстьо Тютюнджиев работи като хамалин. 
През април 1954 г. Димитър Хитрев от Промкомбината му предлага да застане начело на футболния отбор към предприятието. И Кръстьо Тютюнджиев приема, като едновременно с тренировките по футбол от Килимарската фабрика набира момичета, които да тренира като лекоатлетки. Те се представят много добре на областните и републикански работнически състезания. Оценявайки успеха на треньора им, специалисти от Пловдив му предлагат да направят Младежка спортна школа, която да ръководи. Речено-сторено. Школата е основана и Кръстьо Тютюнджиев застава начело.
Важен момент в професионалната биография на Кръстьо Тютюнджиев е работата му в Панагюрската гимназия „Нешо Бончев“, където започва на мястото на своя учител Борис Стоянов, който се пенсионира. Годината е 1958. Житейското колело не спира своя ход, треньорът по лека атлетика също не знае умора дори и след пенсионирането си през 1990 г., след която се отдава на треньорската си работа в клуба по лека атлетика. 
За цялостната си преподавателска дейност е награден с орден „Кирил и Методий“, първа степен.

Кръстьо Тютюнджиев има 16 републикански състезатели, спечелили 38 шампионски титли, сред които и от Балканиада.
Първият му национален състезател, който става шампион на България на 400 м бягане, е Пано Матеев. Сред останалите му възпитаници, печелили шампионски титли, са: 
Любомир Талев, Георги Стойковски, Николай Петров; Йордан Павлов,Велко Николов, Стоян Кеков, Кирил Загорски, Николай Ралчев…
Кръстьо Тютюнджиев цени искрените хора. Не крие, че през живота си е имал случаи на предателства, но казва, че не им е обръщал внимание, защото знае, че това е я от слабост, я от завист…, а той не е завиждал през съзнателния си живот на никого за постигнат резултат.
За него най-безценното богатство е задружното семейство, на каквото той се радва.