О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?

ДНЕС се навършват 303 години от рождението на Св. преподобни Паисий Хилендарски и 263 години от написването на неговата „История славянобългарска“. 

По повод 250-годишнината от написването на Историята в двора на църквата „Свети Николай Чудотворец“ в Самоков е издигнат символичен гроб на Паисий Хилендарски.

Паисий Хилендарски е народен будител и родоначалник на Българското възраждане. За негово родно място претендират няколко селища, но се утвърждава Банско по сведения в кондиката на Хилендарския манастир, където той е монах от 1745 г.

През това време в светогорските манастири сред монасите се водят спорове и всеки се хвали с миналото и културата на своя народ. Така се заражда идеята у Паисий да напише история на българите. Започва усилено да търси и събира сведения от манастирските кондики, поменици, приписки по псалтири, жития на светци, грамоти за дарения, летописи и разкази на монаси от светогорските манастири. Посещава Сремски Карловци (Австрия), където също търси исторически сведения. Запознава се с руския превод на трудовете на Цезар Бароний „Деяния церковная и гражданская” и на дубровнишкия абат Мавро Орбини – „Книга историография”, от които взема образци и черпи сведения. След завръщането си на Света гора се премества в Зографския манастир, където и завършва „История славянобългарска” през 1762 г.  След това се отдава на нейното разпространение.