OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Членството в читалище „Искра-1872″ минава през полицейското управление!“ Малко стряскащо заглавие във фейсбук страницата на село Попинци, което провокира интерес? А след прочита на информацията интересът вече е кълбо от чуденки.
От поста става ясно, че действието започва да се развива в средата на май 2024 година, когато 50 души от село Попинци подават молби за членство в местното читалище „Искра-1872“, но-о-о… Но молбите не са приети. Минават месеци, конфликтът межд страните назрява до такава степен, че в началото на тази година някои от желаещите да станат членове на читалището са призовани на разпит в панагюрската полиция. Причината е жалба от председателя на НЧ „Искра-1872“ М.Оряшков и секретаря Д.Шопова.
Ето какво разказва в поста си Мария Шангова, талантлив хореограф и ръководител на танцовата формация „Тангра“, носител на множество награди от престижни фестивали и конкурси. Текстът е без редакторска намеса:
Уважаеми жители на село Попинци,
споделям с вас поредния и този път абсурден казус свързан с местното читалище. Искам да ви запозная как се действа с хората, които дръзнат да са активни, да търсят правдата и да не се съгласяват с неадекватно управление. Ето какви методи се използват.
Днес бях извикана в районно полицейско управление Панагюрище, за да дам обяснение по подадена към мен, Пенка Пиперкова и Стоян Бунчев жалба от страна на Донка Шопова и Маньо Оряшков.
На 14 май 2024 г. бяха подадени 50 молби за членство в читалището, които имаха следните мотиви:
- Изразяване на гражданска позиция.
- Участие във вземането на решения на общо събрание с цел подобряване на дейността и развиването на читалищната институция.
- Подкрепа на ръководството по отношение на правилни решения и отхвърлянето на грешни такива, които довеждат до нулева читалищна дейност и липса на културен живот в селото.
- Подкрепа и развиване на дейността с лични ресурси, знания, умения и контакти в областта на културата.
- Намиране и реализиране на иновативни практики за финансиране на събития, фестивални и концертни програми .
Ще спра с мотивите, защото често писаното от мен става добър текст за нечий отчет, нечия статия или изграждане на нечия концепция. Интересното е, че някак си това използване на чуждия труд става и по други линии. Кмета организира и финансира празници, ние от Тангра извършваме труд – танцувайки, обаче читалището го отразява като своя дейност във фейсбук страницата си, по медии и трупа актив за годишния си отчет пред общината.
Един организира, друг работи, трети се облагодетелства и в свободното си време / при липса на дейности то е доволно много, а при липса на опозиция се разходва безконтролно/ се пуска жалба за да се възпрепятстват резки промени във феодално установения комфорт.
Алгоритъм е меко казано – нагъл. А примери мога да дам от 2017 г. насам до последната „КОЛЕДНА НАЗДРАВИЦА“
Интересното е, че когато тези хората поискат да членуват в „крепостта“ им се казва, че те не участват в дейността на читалището. Няма такава смахната работа.
За да възпрепятстват приемането на хората за членове на читалището, които видимо участват в дейността му, представителните му лица /Шопова, Оряшков/ оспорват валидността на молбите, като предявяват претенции, че те са фалшифицирани, че е упражнен натиск на хората и че се организира съботаж.
С две думи, ако се опитвате да членувате в читалището вероятно искате да съботирате, а не да допринасяте. И то какво да съботирате – нечий комфорт.
Би било добре да ни обвинят и пред общината, че им вършим работата по празниците.
Абсурда по отказа за членство стигна своя връх.
Никой друг не ми е приписвал метода МАНИПУЛАЦИЯ толкова много, колкото г-жа Шопова и придружени. То малко прилича на „Крадеца вика, дръжте крадеца“.
Страхът, че инициативни хора ще станат част от общото събрание, взимащо важни решения е толкова голям, че използват методи, които са нечувана в историята на читалищата. Не разбирам какво толкова бранят, пазят и крият, че не позволяват свободните граждани да членуват в държавната институция, която се захранва с данаците на тези свободни граждани.
Споделям с вас, защото мисля, че като едно общество точно това трябва да правим – да изразяваме мнение, да информираме за абсурди, да имаме позиция и да разясняваме истината, която често умело се изкривява.
Недостъпността на читалищната институция е толкова голяма, че буди истински съмнения, а дейността и е толкова неадекватна, че мотивира желанието на хората да променят това. А когато някои дръзнат да го направят, стават най- лошите хора на света.
Членството в читалище е право на всеки човек, право на всеки е и да се защити при клевета и оронване на авторитета.
