OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.
Това са думи на гениалния поет, родолюбец и революционер Христо Ботев, от чието рождение ДНЕС се навършват 173 години /25 декември 1847 г по стар стил /.
Христо е първородният син в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Карлово и родния си град Калофер. Под влияние на баща си, който е изявен учител, книжовник и преводач, и с помощта на руския консул в Пловдив Наййден Геров, през 1863 г. младият Ботев заминава да учи в град Одеса,Русия. Приет е във Втора Одеска гимназия, но режимът в нея и начинът на преподаване бързо го разочароват, той започва да отсъства от учебния процес, но запълва времето си с четене на книги от съвременните поети и публицисти. Строгите мерки не закъсняват и той е изключен от гимназията и изгонен от пансиона. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка, в което живеят български преселници. Няколко месеца по-късно се връща в родния си град Калофер, където също учителства, замествайки болния си баща. Но сърце юнашко не може да трае и проповядва бунт и свобода. Кулминацията е пламенното му слово по случай празника на славянската писменост. След това слово оставането му в родния град вече е невъзможно и той отново поема пътя към чужбина. Тръгва през Румъния за Русия с намерението да намери средства и да продължи образованието си, но не ги намира и остава на румънска земя, където се отдава изцяло на революционната идея. Първоначално се установява в Букурещ, после се премества в крайдунавския град Браила. Първото му стихотворение – „Майце си“, е публикувано във вестник „Гайда“
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“.
Христо е първородният син в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Карлово и родния си град Калофер. Под влияние на баща си, който е изявен учител, книжовник и преводач, и с помощта на руския консул в Пловдив Наййден Геров, през 1863 г. младият Ботев заминава да учи в град Одеса,Русия. Приет е във Втора Одеска гимназия, но режимът в нея и начинът на преподаване бързо го разочароват, той започва да отсъства от учебния процес, но запълва времето си с четене на книги от съвременните поети и публицисти. Строгите мерки не закъсняват и той е изключен от гимназията и изгонен от пансиона. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка, в което живеят български преселници. Няколко месеца по-късно се връща в родния си град Калофер, където също учителства, замествайки болния си баща. Но сърце юнашко не може да трае и проповядва бунт и свобода. Кулминацията е пламенното му слово по случай празника на славянската писменост. След това слово оставането му в родния град вече е невъзможно и той отново поема пътя към чужбина. Тръгва през Румъния за Русия с намерението да намери средства и да продължи образованието си, но не ги намира и остава на румънска земя, където се отдава изцяло на революционната идея. Първоначално се установява в Букурещ, после се премества в крайдунавския град Браила. Първото му стихотворение – „Майце си“, е публикувано във вестник „Гайда“
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“.
