OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Александра ДЮЛГЯРОВА
„Кръстовден – хубав празник, хубави спомени! Точно преди 8 години на този ден бях в Одрин
на откриването на възстановената църква“Св.Св.Константин и Елена“.Тогава пристигна първото голямо дарение, което събрахме с родолюбиви българи“, връща житейската си лента учителката Елисавета Георгиева и продължава да реди:
„После отново бях там на гости у семейство Мария и Александър Чъкърък.Тези хора винаги са споделяли трапезата си с мен и са ми давали подслон. Отец Александър служи в църквата „Св. Георги Победоносец“ в Одрин, а съпругата му се грижи за какво ли не. Топли и сърцати хора, посветили себе си и цялото семейство в служба на България.
Когато ходя в Одрин, имам чувството, че не съм в чужбина, а това е част от моята България. Онази България, която нося в сърцето си. Като гледам ширналата се низината и ми е ясно защо са се водели толкова много битки.
Когато ходя в Одрин, имам чувството, че не съм в чужбина, а това е част от моята България. Онази България, която нося в сърцето си. Като гледам ширналата се низината и ми е ясно защо са се водели толкова много битки.
Ръководена от родовата си памет, преди 8 години започнах да събирам дарения за читалището към църквата.Тогава имаше една чанта книги, сега са хиляди, но панагюрци бяха първите, които дариха около 200 книги, много етнографски предмети, музикални инструменти. Това е най-голямото дарение досега. В читалището има хиляди книги, десетки носии, стотици експонати и, по думите на Мария, вече няма нужда от много неща.Особено активни тогава, за разлика от сега, бяха моите ученици.Още трупах опит и, за да пристигне дарението навреме, помогна Илия Луков. Пееше на Панагюрски колонии, без много думи разбра, взе го и след две седмици беше в Одрин.Тогава дарих и първата завеса за Царските двери.
Вече толкова години Сашо и Мария са ми като роднини, много им се възхищавам и се прекланям пред тяхното родолюбие.Техните деца са мост между Турция и България-Христина учи магистратура в Музикалната академия в София, а Георги в Духовната семинария в Пловдив.На такива хора се крепи България. Когато съм там, често поглеждам Одринска Тракия и си мисля за моите приятели от Бесарабия.
Преди два века техните предци са тръгнали от този край, за да се заселят в Русия. Когато съм в Одрин, говоря на български език и винаги ме разбират. Когато дойде чужденец в България, гледаме угоднически да говорим на неговия език.
Ако знаете колко се гордея в чужбина, че съм българка? Искам да кажа с чисто сърце, че в Одрин хората са много учтиви и отзивчиви, аз не страдам от предразсъдъците на някои наши българи, които не са си подали носа от родното село.
21 век сме. Като ги гледаш, по нищо не можеш да ги различиш. Освен по езика.
БОГ Е ЕДИН. Имената му са различни, важно е какво сърце носиш“.
В Одрин Елисавета Георгиева не вижда с какво може да бъда полезна повече, но ще продължи да ходи на гости при приятелите си. Тя пожелава БЛАГОДЕНСТВИЕ НА ВСИЧКИ!!!
