OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Владислав ВЛАЙКОВ
През 2016 г. се навършват 135 г. от откриването на телеграфната връзка на Панагюрище с Пазарджик и Пловдив.
Пощенските съобщения са вид съобщения за приемане, обработване, пренасяне и доставяне на пощенски пратки (писма, печатни издания и колети) и за извършване на парични преводи. Отъждествяват се с „поща“, която в миналото обикновено означава място, където се сменят конете, с които се пренасят пощенските пратки. Тяхното развитие в България добива нормален облик след Освобождението (1878). Преди това се осъществяват посредством конна поща. Главни пощенски пътища: Цариград – Одрин с двудневна връзка, Цариград – Галац с размяна на пощата в седмичен период – път 130 часа, Одрин – Никопол с едноседмична връзка – път 109 часа, Одрин – Пазарджик – Самоков – Кюстендил – Велес – Битоля с отклонение от Пазарджик за София. Пазарджишкият възел служи за разменен пункт. Връзката е осъществявана в период от 1 седмица. Времето, необходимо за обслужване на крайните пунктове, е 123 часа. Известно е, че през периода на Руско-турската война (1877 – 1878) телеграфист на ж. п. гарата е Ованес Съваджъян. Официално пощата в Пазарджик съществува от 14 май 1879 г. Устроена е последователно в Мошоновия конак (до 1905 г.), къщата на Иван Соколов (1905-1910) и сградата на църковното настоятелство с часовниковата кула (Старата поща) (1910-1949). Началници на пощата след Освобождението (1878) са: Г. Берович (1881), Ст. Василев (1892), Н. Попов (1893 – 1896), Н. Анчев (1902 – 1903), М. Стайков (1909 – 1911), Георги Н. Папазов (1930), Илия Натов (1936), Костадин Ив. Чунчев (1939), Илия Попов (1940), Светослав Манев.
Променящият се в икономическо отношение облик на Пазарджик поражда нуждата от бързи, добре уредени и сигурни пощенски станции. Първата директна телефонна връзка със С. е пусната в действие през 1911 г. До това време връзката е чрез гара Белово, където е разположен 100 – линеен номератор, който до 1922 г. са включени не повече от 100 телефонни поста за обслужване на органите на властта и частните търговци, занаятчии и фабриканти. През периода 1920-1928 г. се разширява телефонната служба – монтират още 100 – линеен и един 25 – линеен номератор, като са включени до 15 връзки с гр. София, Пловдив, Белово, Пещера, Панагюрище, Лъджене (дн. Велинград). Построена и пусната в експлоатация е телетипна връзка с Пловдив и София (1948) и автоматична телефонна централа (1949). Разширяват се пощенските служби, като поемат за разпространение ежедневния и периодичен печат (1951) и обслужването на радиосъобщенията по места (1952). Пощенските учреждения изпълняват и службата на: пощенски записи (1882), телеграфни преводи (1890), пощенска спестовна каса (1895), наложени платежи (1897).
От 1931 г. до 1951 г. е организирана и действа пощенска чекова служба. С обособяването на окръга се създава Окръжно управление по съобщенията (1968). Персоналът наброява 622 души (1960). Станциите се увеличават на 88 бр. и 37 агентства (1960-1970). В пощенската мрежа са включени 115 селища, телефонните постове са 7761, радиоточките – 21446, радиоприемниците – 56570, телевизорите – 32743.
Разширява се междуселищната кабелна мрежа на 52600 м. Откриват се автоматични телефонни централи – Велинград (1967), Ракитово (1969), Панагюрище (1970), Пазарджик (1970). След 1968 г. Окръжната станция по съобщенията – Пазарджик се преименува в ДП „Окръжно управление по съобщенията“ – Пазарджик и се създават районни станции по съобщенията: Пазарджик, Велинград, Панагюрище, като техни поделения. От 4 май 1987 г. двете структури се реорганизират съответно в Окръжен стопански комбинат по съобщенията – Пазарджик, а регионалните станции се преименуват в регионални предприятия по съобщенията. Следват нови реорганизации – комбинатът по съобщения се преименува в Териториално управление по съобщенията, а районните предприятия по съобщения – в районни станции по съобщенията (1990). Съществуват с тези наименования до 1 септ. 1992 г., когато са образувани: ТП „Далекосъобщения“ и ТП „ Пощенски съобщения“ – Пазарджик. С решение на софийски градски съд (24 дек. 1992) се регистрира ЕДОО „Български пощи“ – С.
Дружеството поема пасивите и активите на „Български пощи и далекосъобщения“, което прекратява своята дейност. По силата на тази регистрация ТП „Пощенски съобщения“ – Пазарджик се преименува в ТП „Български пощи“ (1992). ТП „Български пощи“ – Пазарджик се състои от 5 районни пощенски станции: Пазарджик, Панагюрище, Велинград, Пещера и Септември, които включват 106 пощенски станции и 7 пощенски агентства, 1 временна пощенска станция, открита (м. юни 1998) и м. Цигов чарк, язовир Батак“. От пощенските станции 17 бр. са градски и 89 – селски.
Периодът 1985 – 1992 г. се характеризира с изграждане на материално-техническа база. Построени са АТЦ в Братаница, Тополи дол, Драгор, Цар Асен (1985), Хаджиево, Мирянци (1986), Росен (1988), открити са пощенски телеграфо-телефонни станции в Крали Марко (1985), Мирянци и Блатница (1986), разширени са телефонните мрежи в Добръщица, Юнаците (1986), Росен, Пазарджик (1988), влиза в експлоатация 12-канална мрежа в Пазарджик – Пещера, Пазарджик – Лесичово, Панагюрище – Левски, Панагюрище – Стрелча (1987), монтира се електронна апаратура в кабинските служби (1987).
ТП „Български пощи“ – Пазарджик изгражда, използва и поддържа пощенската мрежа в областта, която обхваща 100 % от населените места на територията на поделението с 2405 кв. км. площ (1997). Пощенските услуги, извършени чрез мрежата, са писмовни и колетни пратки; парични преводи, разпространение на печата, търговска дейност. Обемът на трафика на предлаганите пощенски услуги на ТП „Български пощи“ – Пазарджик от 1997 г. до 2000 г. запазва тенденцията към намаление спрямо предишни години. Нов закон за пощенските услуги, приет от НС (20 юли 2000 г.), урежда обществените отношения, свързани с извършването на пощенски услуги в Република България.
Източник:
Лит. ДА – Пазарджик, ф. 29, оп. 7; оп. 9, ист. справка: ДВ, бр. 27, 23 април 1990; Архив Енциклопедия Пазарджик и Пазарджишка община
