OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Какво е животът? Защо живея на тази земя, след като ще умра?Тези въпроси и още много други подобни на тях занимават човешкия ум.
Неминуемо, размишлявайки за живота, ние мислим и за смъртта, защото виждаме страшното й лице.
Човекът като разумно същество, за разлика от животните, знае, че ще умре. Тогава какъв е смисълът на живота? Когато проплаче бебето и излезе от майчината си утроба, то реално започва живота си на тази земя. Това са неговите първи мигове от живота. Но, както се казва в книгата на Йов: „А човек се ражда за печал, както искриците, за да хвърчат високо“ /Йов 5:7/.
Детето бързо расте и достига до зряла възраст. То се оформя като личност и преминава през всички етапи на развитие – детето става юноша, следва етапът на зрялост и неусетно се стига до остаряването. Да, неусетно, защото животът е като епизод от романтичен филм, който бързо преминава. Той е като пара, която се издига, а после изчезва. Псалмопевецът казва, че „дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години, но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо минават и ние отлитаме“ /Псалом 90:10/.
Животът на човека преминава като на филмова лента. Както е казал някой, „животът е сцена, на която главните лица сме ние“. Колкото е по-хубав филмът, толкова по-бързо и неусетно преминава. Но, за жалост, малко хора се замислят за това или пък съзнателно избягват подобни размишления. Ако има живот, има и смърт. Те са неразделно свързани. В този ред на мисли искам да ви разкажа една история.
Един възрастен християнин попитал своя внук, който току-що бил завършил своето образование:
– Добре е, че се дипломира, но какво възнамеряваш да правиш след това?
– Добре е, че се дипломира, но какво възнамеряваш да правиш след това?
Внукът отговорил:
– След това ще си намеря хубава и добре платена работа!
– А след това? – отново попитал старецът.
– След това ще се радвам на живота си! – отвърнал внукът.
– А след това? – настоятелно продължил дядото.
– След това какво? Ще остарея като тебе! – казал внукът.
– А след това? – пак попитал старецът.
– Какво след това, след това? – ядосано отговорил младежът. – Ще умра и това е. Това е животът!
– А след това? – продължил да пита настоятелно стария християнин своя внук.
– За след това никога не съм се замислял! – отговорил младежът.
А Библията ни дава отговор на този въпрос: „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд“/Евреите 9:27/.
Разказът за дядото и внука ни припомня, че обикновено човек не се замисля за живота си и най-вече за смъртта и след това. Но искаме или не, човек един път се ражда и един път умира.
Да се върнем отново на въпроса – какво представлява животът?
1. Животът е дар от Бога /Битие 1:27 и 2:7/.
Ние живеем, защото Бог е благоволил да създаде човека, а не защото сме плод на някакъв еволюционен процес. Библията ни казва, че Бог сътворява човека от пръст. Той му вдъхва от своя живот и човекът става жива душа. Човекът е направен от пръст и, когато умре, той отново на пръст става. Никой обаче не си избира датата на раждане и датата на смъртта. Това го определя Бог. Той е източникът на живота. Псалмопевецът казва: „Обръщаш човека на пръст и казваш: Върнете се човешки чада“/Псалом 90:3/.
Човекът е дар от Бога и затова животът трябва да бъде насочен за Божия слава /Псалом 73:23-28/. Асаф съзнава, че Бог Го води през всичките му години и че Бог е неговият дял в живота. Подобни разсъждения ще успокоят нашите умове. Трябва да знаем, че животът не е някакво случайно стечение на обстоятелствата, той е дар от Бога.
2. Дори ние принадлежим на Бога /1 Коринтяни 6:19-20/
Ние сме Негово творение. Вярващите са наречени негови чада. Той е наш Отец. Той ни е изкупил със собствената си кръв. Телата ни и душите ни са Божии. Затова можем да кажем, че животът не ни принадлежи. Той принадлежи на Бога /Римляни 14:7-8/. Но това знание и разбиране за живота няма у всеки, а само у онзи, на когото Бог му го е открил. Както казахме, животът преминава като филмова лента.
А/ ЗА ДЕЦАТА казваме, че са още малки, за да знаят за Бога. Това е първият етап от развитието на човека. Ние им четем приказки за великани и триглави змейове, но, когато стане въпрос за вяра, ние си мислим, че те са още малки, за да я разберат. Но какво казва Библията по този въпрос?
Възпитаването на детето във вяра в Бога е най-добрата инвестиция за неговия живот /Пр.22:6/
Б/МЛАДЕЖКА ВЪЗРАСТ – неусетно детето пораства и става младеж. Но един младеж не се замисля много за сетнината на живота си. В разцвета на силите си човек е буен и самоуверен. Затова и често греши, а грешките носят последствия за цял живот. Знаем притчата за блудния син. Този младеж не осъзнаваше какви щяха да бъдат последствията от неговото непокорство. Затова стигна до дъното на живота. Когато се опиташ на такъв човек да му покажеш пътя на живота, той ще ти се изсмее и ще каже: „Не ме занимавай с глупости! Вярата е за старите хора!“. Той все още се чувства твърде щастлив, за да се замисли за живота си, като прекарва времето си в безсмислени удоволствия и забавления с весели компании. Чак когато остарее, си казва: „Ей, де ги ди луди млади години! В Еклисиаст 12:1 се казва: „И помни своя Създател в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и настанат години, когато ще речеш: Не намирам наслада в тях“
В/ ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ
След като човек създаде семейство, той е твърде зает с него, децата си и купищата проблеми. Когато бъде поканен на църква, той винаги се извинява и отказва с мотива: „Нямам време!“. Но не знае, че времето лети, то изтича като пясъчен часовник. А ненадейно смъртта може да спре хода на времето и той да се окаже във вечността – без Бога и без надежда… Той не знае, че в тялото си носи душа, която копнее за Създателя си.
Г/ПРЕКЛОННА ВЪЗРАСТ
Минават години и човек остарява, а старият човек вече се чувства уморен и изчерпан. Той пък е твърде стар, за да се замисли за живота и смъртта. Библията ни казва, че човешкият живот е преходен като отскубана трева /Псалом 90:5-6/. Но благоразумният възлага надеждата си на Господа /Псалом 39:4-7/
Д/ ТВЪРДЕ КЪСНО
Идва момент, когато вече е твърде късно човек да се осъзнае и да се обърне с вяра към Господа. В притчата за богаташа и Лазар се казва, че богаташът потърсил милост от Бога, но вече било твърде късно. След смъртта няма прощение. Човек, докато е жив, може да потърси Бога и да го помоли за прошка. След смъртта прошка няма. Тогава е твърде късно.
Какво е животът?
Някои се питат защо въобще живеем, след като ще умрем? Какъв е смисълът на живота? Едни казват: „Яж, пий и си носи новите дрехи, защото утре ще умреш и ще ти ги носи някой друг!“ Други се стремят към слава, световни титли и постижения. Трети към забогатяване, но не бива да забравяме, че човешкият живот е преходен. След смъртта нищо не можем да вземем със себе си. Какво казва Псалмопевецът: „Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце“
Проповедник Лука ШИНДАРОВ,
Евангелска Съборна Църква – Панагюрище
Евангелска Съборна Църква – Панагюрище
