OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Лушка КАРАЯНЕВА
Това е единствената жена, която е наред с най-храбрите мъже в конницата на Бенковски.
Името й е Мария – Нона или Йонка Ангелова. Родена е в Пазарджик през 1857 или 1858 г. Баща й – Ангел Абаджи, дребен занаятчия, поддържал тесни връзки с председателя на местния революционен комитет Константин Величков, както и с членовете му Георги Хадживеличков и Христо Загорски. Нейн учител бил Иван Соколов, активен член на комитета.
Мария Ангелова се включва в подготовката на въстанието в Пазарджишкия район и з тази цел привлича и други девойки от града. В тази си дейност 16-годишната Мария била направлявана от членовете на комитета. Пътувала с кон до комитетите в Пловдив, Хасково и Белово. По-късно става служителка при предприемачите братя Консулови, ръководители на строежа на Баронхиршовата железница Белово-Ихтиман. Тук се запознава с далматинеца Иван Сутич от Добровник, Херцеговина, който през 1876 година заедно с други далматинци работи по строителството на железницата. Двамата създават семейство и се установяват да живеят в Белово.
Работещите по жп линията – полски чешки инженери – посрещат радушно в своята среда младата жена. Ето как тя е описана в спомените на чешкия инженер Владимир Сис, публикувани в сп.“Чешки обзор“ от 1921 година.
„Нона притежаваше прекрасен глас, мек, звучен, топъл. Обичаше да пее. Нозете й едва докосваха земята. На матовото й лице светеха лъчезарни очи, подобно планински езера, които менят цвета си промяна на душевни преживявания. Кестенявата й коса беше събрана като лунен сърп върху темето й.“
През април 1876 год. в Белово идва Георги Бенковски със своята Хвърковата чета, посрещнат тържествено от жителите на селото. Четата спира пред къщата на свещеник Михаил Радулов – председател на местния революционен комитет. Бенковски и няколко четници са поканени в къщата на Иван Сутич на закуска. Сутич представя 18-годишната си съпруга на войводата и изразява готовност двамата с Мария-Нона да се присъединят към четата. Известно е, че едно от изискванията на Бенковски за приемане на четници било, когато конят падне убит, ездачът да тича заедно с останалите. А това е изключително трудно, особено за жена, и изисква голяма издръжливост. Бенковски обаче дава съгласието си двамата съпрузи да се зачислят към четата. Трима италианци, двама немци, четирима французи и седем далматинци, завладени от ентусиазма на младата жена, се присъединяват към Хвърковатата конница. В този момент Бенковски се обръща към Захари Стоянов с думите: „Запиши, че днес, 27 априлий, към нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Сутича – Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята“.
В Хвърковатата чета семейство Сутич участва в сраженията при селата Мечка, Поибрене и Стрелча. Когато четниците се отправят към Панагюрище, Мария вижда, че турците напират отвсякъде и въстаническите сили са сломени. Въпреки това тя проявява храброст в преодоляването на трудностите по пътя, когато четата се изтегля от Средна гора и потегля из старопланинските пътеки, непрекъснато преследвана от турската потеря. За лош късмет завалял сняг и оставените от четниците следи улесняват преследвачите. При едно сражение между Лопян и Тетевен турците залавят Мария заедно с няколко други четници. Двамата с мъж й са изпратени в София, където три месеца престояват в мрачните килии на Черната джамия. Там са подложени на мъчения, лишения и унижения, но тя изтърпява всичко стоически. Устоява на опитите да бъде потурчена.
В резултат на застъпничеството на френския и руския консули и особено на румънски общественици, и държавници семейство Сутич е освободено от затвора. Малко след Освобождението Иван Сутич умира. Мария се преселва в Пловдив. Подава молба до Народното събрание да й се отпусне пенсия. Първоначално молбата й е отхвърлена, а по-късно получава минимална пенсия. Живее мизерно и напуска този свят през 1916 година.
Животът й сред пламъците на потушеното въстание е живот-легенда.
