OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Светла ПАТЪРЧАНОВА
Пластмасовото производство в Панагюрище е създадено от братята Кръстьо и Тодор Патърчанови.
Пластмасовото производство в Панагюрище е създадено от братята Кръстьо и Тодор Патърчанови.
Началото му е поставено на 11.02.1956 г. в родната им къща, понастоящем на ул. ”Георги Раковски” № 4.
В двора й вече бил изграден цех за производство на макарони и спагети, който братята приспособяват и оборудват с машини за пластмасови изделия. Цехът е оформен юридически като поделение на Промсомбинат „Георги Бенковски“ и Тодор Патърчанов е първият началник на цеха за пластмасови изделия.
В двора й вече бил изграден цех за производство на макарони и спагети, който братята приспособяват и оборудват с машини за пластмасови изделия. Цехът е оформен юридически като поделение на Промсомбинат „Георги Бенковски“ и Тодор Патърчанов е първият началник на цеха за пластмасови изделия.
Първоначално се изработват острилки, копчета и токи от бакелит. Впоследствие се въвежда технология за преработка на полистирол и започва производство на капачки, чашки, чинийки, панички за сладко и др. предмети за бита. Машините са с ръчни преси – 4 на брой, от които едната е т.нар. „паяк”. Първите работници са Димитър Донов, Иван Раленеков, Милчо Панчов Бояджиев, Деян Кръстев Кроснаров, Мими Мечева, Стефка Илчева, Блага Цоцоркова, Стойна Стефанова, Руска Патърчанова, Минка Длъгнекова, Пенка Топалова, Цонка Огорялкова, Георги Длъгнеков.
Въвежда се преработка на полиамид и номенклатурата на изделията се допълва с гребенчета, спринцовки, уплънители и др. През 1959 г. част от производството се пренася в стопанска сграда в двора на Филипови /сега там е Бизнес клубът/.
Производството се разраства, закупуват се първите автоматични преси и се появява необходимост от разширяване на производствената площ. През 1961 г. цехът се премества в сградата на Джуджевата /Огняната/ воденица /понастоящем до стадион „Орчо войвода”/ и е наречен Цех за производство на пластмаси „Бунай”. Към листата на изделията се прибавят пикери, кошници, токчета за обувки, капачки за акумулатори, радиоклавиши. Назначават се още работници: Илия Панайотов, Невена Рапунджива, Тодор Вакарелов, Илия Делийски, Елена Матанова, Йовка Гърчева, Милчо Георгиев Бояджиев, Дочка Футекова, а след тях и много други.
Снимките са на игрището – сега стадион „Орчо войвода”.
Поради трудната доставка на суровина за производството и за да не се допускат никакви загуби от нея, всички обрезки от продукцията и получения брак се смилат в ермомелка и се влагат за вторична преработка. Дори редовно се измитал пода и се отсявали разпилените зрънца от суровината.
На фона на тази прецизност за употреба на всеки грам от доставения чрез внос материал, е интересна случка от първите години на функциониране на пластмасовия цех: Суровината се доставя от чужбина, опакована в чували и представлява дребни прозрачно-бели топчета. На митницата в пристанище Бургас предават на представителя на цеха чувалите и когато той проверява пратката, установява , че чувалите са пълни с изкуствен тор. Настава суматоха и се установява, че полистиролът е изпратен за наторяване на ниви.
През 1965 г. цех „Бунай“ е обособен като самостоятелно промишлено предприятие. Три години по-късно – на 1 април 1968 година, с Указ на Министерски съвет „Бунай“ приема статута на завод. През 1969 г. минава под шапката на ДСО „Металхим“ и работещите там трябва да отговарят на изисквания за работа на секретно производство. Като син на бивш кмет на Панагюрище, убит в лагера Белене, Тодор Патърчанов е обявен за „неблагонадежден” и е уволнен. Кръстьо Патърчанов напуска България и е обявен за „невъзвръщенец”.
