
На 18 юни 1998 г. в Благоевград делегатите на Третото общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България решават 12 октомври да бъде честван като Ден на българската община.
Решението им е продиктувано от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България. 12 октомври е избран, защото на този ден през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление в България. Българската община играе важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата. Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава – Търновската, приета на 16 април 1879 г. Глава 1, чл. 3 – „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“. През 1991 г. в новата Конституция в чл. 1, ал. 2 е записано, че „Република България е единна държава с местно самоуправление“, а чл. 136 определя общината, като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Целта на общото отбелязване е да се популяризира дейността на местната власт, да се постигне по-добро обществено разбиране за ролята й в развитието на обществото, както и да се стимулира по-активно и съпричастно гражданско участие в процесите на управление на местно ниво.
OshtePan Новините от Панагюрище и региона