OshtePan Новините от Панагюрище и региона
По време на мълчаливото бдение тази вечер в памет на 40 дни от загубата на 6-годишния Петьо Гевечанов
ненавършилият още 2 годинки Николай поиска да целуне батко си. Баща му Петър се чудеше как да му обясни, че бате вече го няма и никога повече няма да може да върне целувката или да си поиграят заедно. Подобни неща се преживяват и са мъчителни за обяснение. Подобни неща за миг ни отрезвяват и ни съюзяват в болката. Но после … После гледаме известно време с празни погледи, цъкаме с език, дивим се, заклеймяваме, търсим виновни.
После ежедневието ни впряга в своя ритъм и забравяме за чуждата болка, защото всеки си има своя. А там някъде, в нечий дом, мъката на татко и мама не се стопява, а се втвърдява, защото мястото на бате е празно.
Празно е и в душите. Една приказка приключи. Още незапочнала.
