OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 10 ноември 1989 г.Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност – генерален секретар в партията / в държавата по онова време/, която той заема 35 години.
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат (Желю Желев) или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство (Костадин Чакъров), а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
Промените в бившия комунистически блок започват с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия е съборена Берлинската стена.
На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ „Подкрепа” и „Екогласност“, на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски“
На 11-13 декември Централният комитет на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
25 години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва. Това сочат данните на национално представително проучване на социологическа агенция „Алфа рисърч”, проведено през октомври сред всички възрастови групи над 16 години.
Данните са представени от Боряна Димитрова на пресконференция в рамките на инициативата „25 години свободна България”.
По думите на Димитрова 94% от най-младото поколение (16-30г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. 40 процента от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена. 92 на сто не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок.
По думите на Димитрова 94% от най-младото поколение (16-30г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. 40 процента от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена. 92 на сто не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок.
Оставен на личните спомени, на носталгията по загубената сигурност и изчезващо знание за тъмните му страни, комунизмът постепенно губи политическата си оценка, продължавайки да подхранва стари и нови митове.
