Изгледи към Панагюрище и Лайпциг. Изгледи към Панагюрище и Лайпциг. Архив oshtepan.com; Уикипедия; сн. вдясно - mirela.bg

Прусаци, простаци, просяци – Германия vs България

Написана от  Неделя, 13 Декември 2015 08:39
Една от любимите фрази на българите, свързани с Германия, е казаното преди близо век и половина от Ото фон Бисмарк, че българите са прусаците на Балканите.
Находчив български ум перифразира обединителя на Германия – българите са простаците на Балканите. За едни е вярно едното, за други другото. И с еднаква убеденост могат да отстояват тезата си. Зависи от това те какви хора са и каква е допирната им точка със западноевропейската държава.

Мария* е от Панагюрище, на 60 години е и като много други българки прекарва немалка част от годината при децата си зад граница – в случая при дъщеря си в Германия. Помага ѝ при отглеждането на внучката, която расте, говорейки едновременно немски и български. Мария разказва, че
до скоро е имала надежда за държавата ни,
но днес вече не е така сигурна,
че България ще се промени

и поне малко ще заприлича на прусаците. Според нея колкото и да ни се иска това, ние нямаме никаква дисциплина – отличителна черта на германците. Противоположни са схващанията ни от изхвърлянето на боклука, та до грижата за децата.
Наблюденията на панагюрката са от Лайпциг, който се намира в бившата ГДР и тук-там наблюдателното око може да открие белезите на комунизма. Има сгради, които сякаш са взети от България, споделя Мария и уточнява, че като цяло с това приликите, според нея, приключват.
И започва с разликите. Запазени са имена улици и дори бункери от онези години, защото едни от основоположниците на Евросъюза са убедени, че от историята трябва да се учат, а не да я заличават.
И в Лайпциг, примерно, детските градини не достигат, но държавната политика е повече от последователна – ако родителите не могат сами да открият детско заведение в района, в който живеят, общината предлага да направи това. Сградите на градините са санирани и приветливи. Държавата води кампании, с които да убеждава младите германци, че трябва да имат поне по две деца, защото в противен случай няма да има кой да се грижи за тях след време, няма да имат пенсии.
Всички деца до 18-годишна възраст получават по 184 евро,
без оглед на доходи, без да е необходимо
да попълват каквито и да било документи.

Отделно семействата с доходи до 40 000 евро годишно получават допълнителна сума за издръжката на децата си.
От своя страна, в градините децата се възпитават в самостоятелност още от малки. Сърцата на повечето български майки едва ли биха издържали гледката на малчуганите им, играещи под дъжда, оставени да шляпат из локвите или застанали на ръба на басейн. Германците са убедени, че децата имат достатъчно силен инстинкт за самосъхранение и няма да паднат в басейна, както и че трябва да опитат от всичко – дори играта в локвите. Затова, когато станат пълнолетни и завършат училище, повече от нормално за всички – и за деца, и за родители е, да напуснат дома си и да си наемат квартира.
Грижата за бъдещето поколение започва от рано.
Здравната каса поема курса за бременни на бъдещата майка,
която може да бъде придружавана от партньора си, при желание от негова страна. От раждането до момента, в който детето порасне, всичко, свързано със здравето му, е безплатно, логично и самото раждане също не струва нито евро на семействата. Когато бебето се прибере вкъщи, то се посещава редовно от медицинско лице. Майките са поощрявани да кърмят, като при проблеми им се осигуряват специални помпи, които ползват под наем от аптеката. В същото време детските градини са скъпи – поне 250 евро и им се подсигурява само обяд, закуската и следобедното хранене са грижа на родителите. Има дори градини на открито, в които децата се прибират в сградите само за обедния си сън.
Повечето германци живеят под наем. Според тях няма смисъл да купуват жилище и да се обвързват със заеми, защото, докато отглеждат децата си, имат нужда от по-големи жилища, които след това напускат, за да наемат по-малки.
Германците са пословични с културата си по отношение на отпадъците.
Вкъщи внучката ми от прохождането си знае, че трябва да разпределя боклука в четири различни вида съдове. Наскоро в сградата, в която живеем с дъщеря ми и зет ми, се нанесоха нови наематели. Скоро след това съседите им направиха забележка да изхвърлят правилно боклука, защото иначе всички от входа са заплашени от вдигане на такса смет с по 20-30 евро, които никой не счита за излишни, пояснява Мария. Не по-малка е пестеливостта на всички към тока и водата. Съвети като тези да не се оставят никакви уреди и удължители в мрежата, когато не се ползват, да се спира чешмата, докато си миеш зъбите, са неща, върху които никой не се замисля, а просто изпълнява. А
нас социализмът ни научи на разхищение,
не крие разочарованието си панагюрката.
Един от бонусите, ако изхвърляш правилно отпадъците си, е получаването на безплатен вестник всяка сутрин. Като човек във възраст, близо до пенсионната, за мен е мечта сутрин да си пия кафето с вестника. А в родната си страна не мога да си го позволя. Германците изключително държат на кореспонденцията и много внимават за пощите и писмата си. При тях това е работещ механизъм на комуникация, казва още Мария.
Германците, както повечето западноевропейци, са любезни и внимателни. Голяма част от предупредителните им надписи започват задължително с моля и завършват с благодаря. Нещо, с което Мария не може да се примири, че в България липсва. На фона на живота си в Германия, този в България свързва с напрежение, излишна арогантност и грубост. Като град с много студенти Лайпциг не направи изключение и при атентата срещу френското списание „Шарли Ебдо“ се събира веднага масов спонтанен протест – с чувство на съпричастност, което на нас ни е по-скоро чуждо. Възхищавам се на учтивостта им, подчертава панагюрката и уточнява - за да станеш продавач в Германия, трябва да учиш допълнително три години. А у нас всеки си мисли, че може да го прави, откъдето, мисля, идва и честото ни недоволство от този вид услуга. Отделно в неделя всички почиват. Няма работещи магазини, защото обществото смята, че и хората в този бизнес трябва да почиват поне веднъж седмично, разказва впечатленията си Мария.
Жената казва, че харесва Лайпциг, който, въпреки че е голям град, има известна уютност. Всички блокове са санирани в различни цветове, но има елементи като тенти, тераси, които са еднакви и създават усещане за подреденост. Многото необитаеми къщи, останали без стопани след Втората световна война, са реновирани. Има много велоалеи и паркове, които впечатляват. Наричат Лайпциг зеленият град, акцентира Мария и уточнява, че, за да не се отсече нито едно дърво, се прави всичко възможно.
Животът на дъщеря ми преди години, когато замина, е бил много тежък, разкрива панагюрката, допълвайки, че тя научава за това доста по-късно. Но днес нито тя, нито останалото в България нейно семейство могат да си представят, че тя може да заживее отново тук. Като много други млади хора, тя е намерила мястото си и устроила живота си.
Какви сме - прусаци, простаци, а на не малко места срещаното просяци, всеки преценява сам за себе си и избира като какъв да се държи. Дали ще бъде възприет като такъв, е друг въпрос.
*Името на жената е променено по нейно желание, но разказът ѝ е автентичен.
Оценете
(3 гласа)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси