и работническите протести за зачитане на социалните права.
Началото е дадено на 1 май 1886 година, когато над 300 хиляди работници в САЩ излизат на масов протест с искане за 8-часов работен ден. По-късно датата е обявена за международен ден на труда.
На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай, шестима други са ранени.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир". Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май навсякъде, където е възможно, без негативни последици за работниците".
След 1944 година в страните от бившия социалистически блок празникът е натоварен с пропагандни послания и е използван за противопоставяне на западния модел на развитие.
ИЗТОЧНИК: Уикипедия
СНИМКА:iStock
ИЗТОЧНИК: Уикипедия
СНИМКА:iStock
