На места има подходи, но те са почти неизползваеми (сн. вдясно) На места има подходи, но те са почти неизползваеми (сн. вдясно) Марина Тричкова

Стълбите като препятствие

Написана от  Вторник, 28 Май 2013 10:51
Първият образ на стълба е от преди 10 000 години. Той няма нищо общо с днешните стълбища, но оттогава до днес освен съоръжение, осигуряващо достъп до дадено пространство, то е и символ за напредък или пропадане в живота изобщо.
Така е за повечето хора, но не и за всички. Не и за онези, които не могат да се придвижват сами и са зависими най-често от колички, в това число и малките деца. И ако за тях проблемът решават родителите им, то за възрастните, приковани в столовете на колела, въпросът е от решаващо значение.
Често докато проходят малчуганите, майките им развиват сериозна мускулатура на ръцете си, защото им се налага да преодоляват най-различни неудобства по улиците. Много от порастналите деца с увреждания обаче нямат този късмет и трябва да разчитат на себе си. А това е почти невъзможно, защото дори едно стъпало, каквото се явява обикновено тротоарът, ги затруднява.
От години се говори за т.нар. достъпна среда. Вече я има, но в крайно недостатъчен вид. Такава е ситуацаията в цялата страна. Това е една от причините от Европейския съюз да отправят изискване за изграждането й. Възможността това да се реализира за българските общини са проектите по схемата „Зелена и достъпна градска среда”. Панагюрище спечели такъв и има подписан договор за осъществяването му. След края му трябва да има „достъпна архитектурна среда”, с всички предвидени за рехабилитация обекти.
Ако темата ви се струва неважна, опитайте поне за час да седнете в инвалидна количка и да се придвижвате. 99% от вас ще променят мнението си.
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси