Семейство Финджекови на 3.02.1964 и на 8.02.2014 г. Семейство Финджекови на 3.02.1964 и на 8.02.2014 г. Снимките са предоставени от семейството

Венчаха се след 50-годишен брак

Написана от  Неделя, 02 Март 2014 08:03
След 50-годишен граждански брак две души прекрачват прага на  православна църква, за да се венчаят.Събитието е на 8 февруари 2014 година в „Свето Въведение Богородично“ - Панагюрище,
а кумове са Елеонора и Иван Бозаджиеви.
Божиите раби, пожелали да се врекат един на друг и в духовен храм след 50 години съвместен живот, са Мария и Цвятко Финджекови. Двамата документират желанието си да споделят радост и неволя още на 3 февруари 1964 година. Денят е понеделник, защото по онова време в неделя се работело. След 50 години 3 февруари пак се пада в ден понеделник, отбелязва родената на 18 януари 1935 година в с.Руен Мария. Родното й място се намира в полите на Родопите, а в родословното й дърво има и нишка от Македонския край.Цвятко Финджеков е панагюрец, роден на 31 юли 1930 година. Учи 1 година в Панагюрската гимназия, а след това завършва 5-годишния курс на Механотехникума в Карлово. Висшето си образование получава като задоочник в  МЕИ – София /дн.Технически университет/, специалност „Технология на машиностроенето“.
Срещата на младите е като сюжет на приказка, в която важно място заема вратата като символ. Близо 60 години след първото им „засичане“ и двамата имат ярки спомени за отделни детайли от различни случки. Помнят не само датите, а дните, в които са преживяли някаква по-силна емоция. Очите им заискряват, когато подемат разказ за някоя ситуация от съвместния си път.
Тя започнала работа 21 януари 1956 год. във ВЕЦ – Батак като лаборант по бетоновите работи в машинната зала. По това време Той вече работел като помощник на старшия инженер в Централната ремонтна база на Хидрострой на баташкия водносилов път.
Един ден двамата се разминали на вратата.  И толкова. Не се познавали, не си и запознали, но Мария вече била забелязана от бъдещия си съпруг. „Тя беше с тлъсти плитки, едно червенобузо момиче…“, спомня си днес Цвятко Финджеков. В оня момент обаче той си помислил: „Момичето е хубаво, ама аз не съм за женене“. През 1957 година обектът на Батак приключил и родопчанката заминала на ВЕЦ – Алеко. Година след това се прибрала в родното си село, което е близо до Пловдив, и работила в града. Една събота през есента на 1963 година, прибирайки се от работа, Мария се отбила в близкия до квартирата си магазин. Секунди преди да излезе от него, до вратата я спрял млад мъж с думите: „А-а-а, какво се правите, че не ме познавате?!“ Той имал желание да си поговорят, но обяснил, че бърза за партийна школа. Дал й номера на служебния си телефон и тръгнал. Тя още помни  21-48, на който след доста момински колебания набрала кураж да се обади  седмици след това и потърсила момъка, чието име не знаела. Отсреща се чул непознат мъжки глас. Мария попитала за инженера и отговорът е: „Търсите Цвятко Финджеков ли, момент?“. На секундата девойката затворила телефона, пламнала от срам. Малкото име запомнила бързо, но „засуканата фамилия“ я затруднила. Вечерта споделила със своя близка какво е направила и получила хем упрек, хем насърчаване да се обади пак, но без да затваря. След няколко дни родопчанката добила отново смелост и пак набрала телефонния номер, като този път потърсила Цвятко. Двамата се уговорили да се видят в неделя в сладкарница. „Такъв хубав снежец преваляваше…“, спомня си днес Тя онзи 24 декември. Забавният й разказ продължава как известно време наблюдавала отсреща сладкарницата, преди да влезе в нея, как се почерпили с торта и се заговорили кой къде ще посреща Новата година. Разбрали се да празнуват заедно у нейна приятелка в Пловдив.
Посрещнали Новата 1964 година, после ходили на кино, а след него и до квартирата на панагюреца, където си пуснали грамофон „Акорд 10“ и танцували. Срещите им зачестили и на 6 януари /ден срещу Бъдни вечер по стар стил/ Мария му пристанала. За преживяното тогава леля Мария и днес разказва с плам на влюбена за пръв път девойка.
В Пловдив през 1964 г. Мария Финджекова родила първия си син Стоян.През 1969 година царството на Финджекови се увеличило – родил се вторият син Николай. В оня момент младото семейство било с планове да се установи в Пловдив, където имало възможност да си купи жилище. Но не станало, защото представителите на панагюрската местна власт по онова време – Нено Финджеков и Рад Костурков, започнали да агитират редовно Цвятко Финджеков да се върне в Панагюрище и да стане директор на завод „Бунай“. След задълбочен размисъл Той приел предложението. Снабдил се с книгата „Преглед на пластмасите“, за да добие предварителна представа, и през 1971 година семейството дошло тук. 
Преместването на четиричленното семейството от Пловдив в Панагюрище е един от най-големите компромиси, които съпругата Мария е правила. Тя не приела възторжено идеята, но отстъпила. 
Днес си дава сметка, че животът им е можел да бъде съвсем различен, ако са останали в Пловдив. Знае обаче, че семейството се гради на поемане на отговорности и готовност за компромиси. Иначе няма как да оцелее.
„Той е много спокоен и кротък. Аз се ядосам, той ми се смее“, споделя панагюрската снаха за съпруга си. За него пък „щастието се измерва в здравето и да живееш с мисълта, че правиш добро“. За разковничето на семейното дълголетие цитира Бранислав Нушич, който пише, че са необходими само три неща: „Търпение, търпение и търпение.“
За венчавката леля Мария споделя, че от дете е закърмена с любов към Бог от майка си. Когато се пенсионирала, леля Мария започнала да посещава една от панагюрските църкви редовно. И понеже преди 50 години нямало венчавки, решила да задоволи духовната си потребност днес. На 8 февруари 2014 година се почувствала толкова щастлива, колкото и на 3 февруари 1964 година.
Оценете
(6 гласа)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси