Следвайте ни и в социалните мрежи:

В рамките на европейска инициатива Дни на безопасността на пътя, които са от 16 до 22 септември,
Създателите на фалшиви новини използват традиционни медийни похвати за привличане вниманието на читателя.  
"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД
гр. Панагюрище

 
ПРОДАВА СЛЕДНОТО

УПОТРЕБЯВАНО ОБОРУДВАНЕ:
На 18 септември Регионален център „Читалища“ открива читалищна учебна година 2020-2021
На 17 септември Православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов
ОТ 11 до 13 септември в черноморската ни столица Варна се проведе финалът на държавното първенство за момчета и момичета до 12 години.
Панайот Волов Панайот Волов ОщеПан

Поклон пред паметта на Волов и благородството му

Написана от  Неделя, 26 Май 2013 10:21
Преди 137 години, на 26 май 1876, след потушаване на Априлското въстание и след предателство умира Панайот Волов. Той остава в историята ни като ръководителят, който благородно отстъпва мястото си на главен апостол в Четвърти революционен окръг на Георги Бенковски.
„Второстепенната роля, която историята определя на Волов по време на Априлското въстание в Западна Тракия или по-точно, който той сам си е определил, често пъти подвежда дори такива проницателни тълкуватели на събитията от онова време като Константин Величков да го представят като непоследователен, мекушав, деликатен, неспособен за борба интелект.
Когато в края на 1875 г. на заседанията на БРЦК в Гюргево Панайот Волов е определен за главен апостол в Западна Тракия с център Пловдив, той, въпреки младостта, има зад гърба си двегодишен революционен опит, изпитал е и възторзите, и горчилките на бунтарската орисия, та, поемайки голямата отговорност, тръгва с яснотата, че му предстоят и победи, и поражения, които могат да бъдат преодолени единствено с неимоверни усилия на волята.
Нагласата у Волов да посвети живота си на щастието на родината е негова цел още от юношеските години”, пише в очерка си за него панагюрският краевед Георги Гемиджиев в първа част на книгата „Панагюрци вчера и днес”/2007, стр.104/. Като пример авторът на очерка за Панайот Волов дава писмото му от 1867 г. до неговия вуйчо Маринчо Бенли, с което го моли да му помогне да продължи образованието си. В писмото Волов пише:
„Нашият народ е прост и има нужда от учени люде, които да го изведат на правия път. Без тях той дълго ще се лута из мъглите на живота, без да види скоро ясен ден над себе си. А времената са такива, че, колкото по-рано огрее слънцето на науката, толкова по-добре ще бъде за него. Тогава той открито ще види какво е и що е и по кой път трябва да тръгне в своето развитие... Защото знаеш, че истински човек е тоя, който по-малко се грижи за себе си, а повече за народа си. Такъв истински човек желая да бъда и аз. И понеже нямам богатства, да раздавам от тях, искам да раздавам душата си. А тя е доста богата”.
Макар да е доста млад, роден е през 1850 г. в Шумен, Панайот Волов има богата биография, на която нямча да се спираме сега. Но е редно да споменем, че през септември 1875 г. Панайот Волов е избран за член на възобновения Български революционен централен комитет и
участва в подготовката на Старозагорското въстание, като е определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. „Неуспехът на въстанието го принуждава да търси убежище и през Карлово стига до Царацово при известния революционен деец Иван Арабаджията, съратник на Васил Левски. Понеже се разболява тежко, е опериран в Пловдив, а с покровителството и помощта на руския консул Найден Геров с чужд паспорт през Цариград и Одеса се озовава в Гюргево.
Тук през ноември-декември 1875 г. се провеждат забележителните заседания, на които се взема решение за подготовката на повсеместно въстание през пролетта на следващата година.
На 10 януари 1876 г. Панайот Волов и Георги Бенковски преминават замръзналия Дунав...
На Волов и Бенковски принадлежи идеята за свикване на общо събрание на представителите на всички революционни комитети от Четвърти революционен окръг. Волов има голям дял в организирането и провеждането на Първото Велико народно събрание на Оборище. Апостолът лично го открива и изяснява въпросите и задачите, които трябва да реши. По настояване на Волов събранието избира 12-членна комисия, която заседава от 16 до 19 април 1876 г. в Панагюрище и изработва плана за въстанието...”, пише в очерка си Георги Гемиджиев /”Панагюрци вчера и днес”, 2007, първа част, стр.109/.
На Оборище и по време на въстанието Волов отстъпва на Бенковски ръководната роля, поставяйки личните си амбиции на заден план пред великата цел. На въпроса на летописеца Захари Стоянов отговаря: „Аз му отстъпих доброволно, защото е по-достоен от мене”.
В деня, когато се получава вестта за разбунтуваната Копривщица, Волов дава първия изстрел на въстанието в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. С четата на Орчо Войвода отива на помощ на въстаналата Стрелча. По-късно е начело на въоръжен отряд, с който подкрепя клисурските въстаници. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов.
На 26 май 1876 г. при гр.Бяла групата е предадена от турчин. Гонена от потерята, при опит да преминат р.Янтра, Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов намират смъртта си във водите на придошлата река.
 ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВОЛОВ И БЛАГОРОДСТВОТО МУ, 
КОЕТО НЕ СЕ ПОВТОРИ ДО ТОЗИ МОМЕНТ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ!
Оценете
(3 гласа)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

  


 


 

 

Нови коментари

Абониране

Въпроси