Следвайте ни и в социалните мрежи:

Нa 23 ceптeмври 1947 г. oкoлo 00,15 ч cлeд пoлунoщ e изпълнeнa cмъртнaтa приcъдa нa зeмeдeлcкия вoдaч Никoлa Пeткoв.
На 22 септември в 16:31 часа настъпи есенното равноденствие и започна астрономическата есен.
 
На 23 септември оригиналът на Панагюрското злтно съкровище отново ще бъде експониран
В нощта срещу 22 септември 1908 министър-председателят на България посреща княз Фердинанд I
ПРИСЪЕДИНИ СЕ

КЪМ НАШИЯ ОТБОР..
.     
                                                 
Всяка година на 21 септември светът отбелязва Деня на мира, обявен от Общото събрание на ООН за ден,
Димитър Йончев и вода Димитър Йончев и вода oshtepan.com

Студено отглеждане на телета вместо язовир

Написана от  Неделя, 23 Февруари 2014 09:16
Малцина знаят, че строителството на язовир в Панагюрище е можело да започне още в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Един от запознатите с причината изкуственото езеро да отпадне като идея е инж.Димитър Йончев. 
За „случая“ той разбира от ген.Георги Момеков, участвайки в среща на високо равнище през 80-те години. На нея първият секретар на партията на община Панагюрище повдига въпроса за водоснабдяването на града. Тогава ген.Момеков, едва сдържайки гнева си, се надига от стола и твърдо припомня, че е бил издействал от Държавен планов комитет 30 милиона лева и е бил осигурил най-надеждния – в лицето на трудови войски -  генерален изпълнител за изграждане на язовир при местността Босови мандри. Панагюрската управа обаче възприела идеята на Вълкан Шопов, министър на земеделието и хранителната промишленост от 1968 до 1973 година, за студено отглеждане на телета. Този избор е несъвместим с вододайната зона и проваля реализацията на една от най-добрите възможности за решаване на проблема с водата на град Панагюрище.
Така се стига до осъществяване на идеята за докарване на вода от поречието на река Марица. Водопроводът е с дължина 40 км на стойност 8 милиона лева.
Обединение ОЕ „Оптикоелектрон“ се заема с тази задача, която решава, от една страна, обезпечаването на нуждата от питейна вода за града, а от друга – нуждата от промишлена вода за обработка на оптиката. Проектирането и изпълнението на водопровода започва в средата на 70-те години на миналия век. Поради възникнало неразбирателство между ръководствата на ОЗ „Оптикоелектрон“ и Строителни войски – Пловдив, във връзка с изпълнение на рационализаторско предложение на Строителни войски, обектът е замразен.Панагюрище е в крайна беда.
В началото на 1981 год. директорът на „Оптикоелектрон“ инж.Димитър Йончев в разговор със своя предшественик Цвятко Цветков разбира предисторията за строителството на водопровода. В онова време Градският комитет на партията и кметството вдигат само много шум за решаване на проблема с водата, но реални стъпки не предприемат, припомня Димитър Йончев. Острата нужда от промишлена вода и най-вече задоволяването потребността от питейна вода на големия поток от инженерно-технически кадър го принуждава да поиска среща с началника на Строителни войски – Пловдив. Срещата, с посредничеството на Рад Костурков, се осъществява в неговия кабинет. От генерала  директорът на „Оптикоелектрон“ разбира, че причината за замразеното строителство на магистралния водопровод е спряното плащане. Уговорката между двамата е - проблемът с плащането да се счита за решен, а строителството на водопровода възстановено. Двамата дори си дават дума, че за 9 септември 1981 г.  живителната течност трябва да тръгне по тръбите.
Започва усилена работа, но проблеми от най-различно естество забавят пуска на обекта и срокът му е отложен до честването на Октомврийската революция. Да, ама не, защото пак се появяват проблеми. Следва ново отлагане – до Нова година. И на 31 декември 1981 год. водата пристига. Но-о… обектът не може да бъде пуснат в действие, защото прословутият Акт 16 не е подписан поради неизпълнение на флураторна станция, предвидена в проекта. Така вода хем има, хем няма?! А вече се изнизва и месец януари на 1982 година.
Една вечер инж.Димитър Йончев събира ръководния състав на „Оптикоелектрон“ и му заявява: „Оттук никой няма да излезе, докато не стигнем до решение за водопровода!“ След часове на трескаво умуване инж. Никола Кръстев от дирекцията за капитално строителство предлага „Оптикоелектрон“ да опита да получи Акт 16 за водопровода само за промишлени нужди. Това предложение се оказва разковничето и през февруари 1982 година живителната течност потича.
С нея проблемите не спират. Водопроводът е направен за дебит 300 литра в секунда, помпите са големи, а сондажите дават по-малки количества вода. В същото време ниското качество на тръбите, които съществуват по онова време, и преминаването им през киселия участък на мина Елшица водят до чести аварии. Една от най-големите е късането на водопровода сред р.Тополница в следствие изменението на талвега на реката, породено от добива на инертни материали. Тази авария коства нова серия от преживявания за ръководството на „Оптикоелектрон“… Въпреки всички недостатъци, водопроводът дава възможност да бъде задоволена нуждата от вода на панагюрци и редица села като Сбор, Елщица, Левски, Попинци. „Всичко това беше свързано с разход на много средства, енергия и усилия. Не бива да се забравя също, че магистралният водопровод беше проектиран за 25 години без основен ремонт и че не се явява генерално решение за водоснабдяването на Панагюрище“, подчертава един от директорите на ОЗ „Оптикоелектрон“. Той е категоричен: „Язовир трябва да има.Той ще реши не само кардинално въпроса с водата за битови и поливни нужди, а ще измени и ландшафта на града. А това ще доведе до допълнителни ползи, включително и за спорта “. Димитър Йончев е убеден, че всеки проблем има своето решение. Нужни са воля, последователност, упоритост и търсене.
Оценете
(2 гласа)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

  


 


 

 

Нови коментари

Абониране

Въпроси