в художествената литература - Лев Толстой. Той е руски писател, публицист, мислител и просветител, член-кореспондент на Императорската Академия на науките и основоположник на религиозно-нравственото течение, известно като толстоизъм. Творчеството му отбелязва нов етап в руския и световен реализъм, който се явява мост между класическия роман на ХIX век и литературата на ХХ век.
Трите му най-известни произведения са романите "Война и мир", "Ана Каренина" и "Възкрсение".
Публикуваме някои от най-известните му мисли:
1. Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
2. Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
3. Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
4. Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотричането, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
5. Победиш ли веднъж себе си, ще престанеш да осъждаш другите.
6. Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
7. Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
Трите му най-известни произведения са романите "Война и мир", "Ана Каренина" и "Възкрсение".
Публикуваме някои от най-известните му мисли:
1. Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
2. Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
3. Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
4. Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотричането, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
5. Победиш ли веднъж себе си, ще престанеш да осъждаш другите.
6. Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
7. Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
