отпразнува своя 90-и рожден ден. Като сърцата, човеколюбива, силна, твърда, мъдра и много трудолюбива я определят всички, които я познават. От години юбилярката живее за своите внуци Илиян, Делчо, Мария, Ленчето и Виктор, с които се гордее много, а днес се радва и на успехите на своите правнуци.
Човек е не само тяло, той е душа и дух. Възхищавам се на начина, по който се отнасяш към живота, завиждам ти на желанието за живот и ти пожелавам да живееш до 130 години. Така поздрави рожденичката един от близките й, преди тя да духне свещичките на тортата.
Баба, леля, кака Паца - така се обръщат хората от квартала към юбилярката, от която често търсят съвет, помощ и подкрепа. "Като минават хората по улицата, винаги си обръщат главата към двора, за да я поздравят и да се порадват на цветята й", сподели съседката Пенка Гърбешкова. Дворът на леля Паца е като аптека - подреден, прекопан, с много обич стопанисван. От нея човек може да научи много. Винаги ще те посрещне с усмивка и почерпка от кафенце, греяна ракия или винце, придружено с хубаво мезе. В студените зимни дни тя винаги ще направи хубавия зелник, тиквеник и пухкав качамак, допълни впечатленията си г-жа Гърбешкова, която за първи път вижда бъдещата си съседка, когато е в 8 клас.
Букет от стихове като поздрав получи рожденичката от своята дъщеря Павлинка Калагларска.

Пътя верен ни сочеше тя, но ние със свои крила полетяхме.
Уверено всеки своя път начерта и по трънливи пътеки през живота пое.
Подарихмме й бръчки и бели коси, но тя ни прощаваше и ни закриляше, каза развълнувана Павлинка Калагларска и завърши с думите: Затова днес, всеотдайна майко,
на Всевишния благодарим, че те запази досега да ни подкрепяш и обичаш!
Паца Стойчева Футекова е родена в семейството на Рада и Стойчо Еничерови. От малка е закърмена с трудолюбие и отговорност. В ранна детска възраст остава без баща и като кака на сестрите си Донка, Недка и Стоянка и брат си Иван помага на майка си в къщната и земеделската дейност в градината и на нивата.
И с днес с много бобка си спомня, че трябвало да напусне училище, за да работи и да помага на майка си. Започва в тъкачницата за коприна, която обаче през 1949 г. е прехвърлена в гр. Карлово, и леля Паца запоочва работа в Хавлиената фабрика. Запознава се с Илия Иванов Футеков, с когото през 1950 година създава семейство. Двамата живеят в пълна хармония десетилетия наред и изграждат идеалното семейство.
През 1951 г. се ражда дъщеря им Павлинка, а 10 години след това и синът им Иван.
Животът обаче е изпълнен не само с щстливи моменти и хубави спомени, а поднася и своите изпитания. През 2010 г. добрият и обичан баща, дядо и прадядо Илия напуска този свят и душата му отлита. И
силната, жизнена и неуморима леля Паца продължава пътя си сама, успявайки да съхрани златното си сърце.

И днес, на 90 години, тя продължава да раздава от мъдростта и обичта си и да буди възхита.
В живота й е имало и много трудни, и много щастливи моменти, които са добавяли багри към личността й, без да отнемат сенките и светлината на преминали събития. Леля Паца Футекова не се оплаква от трудностите, а ги приема като част от земното си пътешествие. Чувства се богата и не спира да преподава уроци по човеколюбие и жизнелюбие.
Човек е не само тяло, той е душа и дух. Възхищавам се на начина, по който се отнасяш към живота, завиждам ти на желанието за живот и ти пожелавам да живееш до 130 години. Така поздрави рожденичката един от близките й, преди тя да духне свещичките на тортата.

Букет от стихове като поздрав получи рожденичката от своята дъщеря Павлинка Калагларска.

Пътя верен ни сочеше тя, но ние със свои крила полетяхме.
Уверено всеки своя път начерта и по трънливи пътеки през живота пое.
Подарихмме й бръчки и бели коси, но тя ни прощаваше и ни закриляше, каза развълнувана Павлинка Калагларска и завърши с думите: Затова днес, всеотдайна майко,
на Всевишния благодарим, че те запази досега да ни подкрепяш и обичаш!
Паца Стойчева Футекова е родена в семейството на Рада и Стойчо Еничерови. От малка е закърмена с трудолюбие и отговорност. В ранна детска възраст остава без баща и като кака на сестрите си Донка, Недка и Стоянка и брат си Иван помага на майка си в къщната и земеделската дейност в градината и на нивата.
И с днес с много бобка си спомня, че трябвало да напусне училище, за да работи и да помага на майка си. Започва в тъкачницата за коприна, която обаче през 1949 г. е прехвърлена в гр. Карлово, и леля Паца запоочва работа в Хавлиената фабрика. Запознава се с Илия Иванов Футеков, с когото през 1950 година създава семейство. Двамата живеят в пълна хармония десетилетия наред и изграждат идеалното семейство.
През 1951 г. се ражда дъщеря им Павлинка, а 10 години след това и синът им Иван.
Животът обаче е изпълнен не само с щстливи моменти и хубави спомени, а поднася и своите изпитания. През 2010 г. добрият и обичан баща, дядо и прадядо Илия напуска този свят и душата му отлита. И
силната, жизнена и неуморима леля Паца продължава пътя си сама, успявайки да съхрани златното си сърце.

И днес, на 90 години, тя продължава да раздава от мъдростта и обичта си и да буди възхита.
В живота й е имало и много трудни, и много щастливи моменти, които са добавяли багри към личността й, без да отнемат сенките и светлината на преминали събития. Леля Паца Футекова не се оплаква от трудностите, а ги приема като част от земното си пътешествие. Чувства се богата и не спира да преподава уроци по човеколюбие и жизнелюбие.