Следвайте ни и в социалните мрежи:

Курортното селище Панагюрски колони официлно има вече кметски наместник.
"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД

гр. Панагюрище

ПРОДАВА СЛЕДНИТЕ

УПОТРЕБЯВАНИ АВТОМОБИЛИ:
Времето, през което са полагани грижи за човек с право на чужда помощ, 
Заболелите спешни медици в Пазарджик са 11 и техни колеги от филиалите в областта ще бъдат командировани,
ДНЕС в Исторически музей – Стрелча  наградиха отличените в общинския конкурс за детско и ученическо творчество
ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ НАШИЯ ОТБОР...
Повече от 20 години ОПТИКС е лидер в областта на високотехнологичното оптично производство

"С големците се не бора и им ставам сявга мост..." Честваме 170 години от рождението на Иван Вазов

Написана от  Четвъртък, 09 Юли 2020 06:50
На 9 юли преди 170 години в гр.Сопот се ражда Иван Минчев Вазов,
който оставя на България богато литературно творчество във всички литературни жанрове.
Учи в родния си град, Калофер и Пловдив. Живее известно време в Румъния, където попада в средата на хъшовете. Работи като учител и преводач, а след Освобождението на България става и министър.
Сред най-известните му произведения са романът "Под игото", който излиза първо в Англия, повестите "Немили-Недраги", "Чичовци", комедиите "Службогонци" и "Вестникар ли?", цикълът стихотворения "Епопея на забравените", 
стихотворенията "Българският език", "Майка ми", "Отечество любезно, как хубаво си ти", разказите "Една българка", "Дядо Йоцо гледа", "Иде ли"..., поемата "Грамада".

 Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание.
Много актуално за българската действителност и ДНЕС
е стихотворението му "Средство да нямаш врагове".

"Преклонената главичка
остра сабя не сече" -
тази истина едничка
кой би смял да отрече?

Както всички умни хора
аз не ритам тръна бос,
с големците се не бора
и им ставам сявга мост.

На богатий шапка клата
и на силний казвам: да!
И затуй ми е душата
мирна, весела всегда.

Се е харно за челяка
да е скромен и разбран:
не пречупва се гръбнака
от един учтив метан.

За начала, убежденья
в препирня не влазам аз,
нито ме е много еня
кой що мисли тоя час.

Що е бяло, черно, сиво
аз не знам - не ща да знам.
И готов съм услужливо
право всекиму да дам.

Интереса си обаче
нивга ази не презрях
и със силните най-паче
винаги съгласен бях.

Туй завидно положенье
аз дължа на тоз си нрав;
често тегля униженье,
но пък пътят ми е прав.

Завчера една плесница
аз изядох например
от един простак - бъбрица.
Ах! Какъв постъпък чер!

Що вий мислите, че сторих?
- Че предложих там дуел?
Не, аз хитро се престорих,
нищо че не съм видел.

По туй светът има право
тих човек да ме зове,
и уверен съм на здраво,
че аз нямам врагове.
 
Пловдив, 1882
Оценете
(0 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

  


 


 

 

Нови коментари

Абониране

Въпроси