Следвайте ни и в социалните мрежи:

 
Борислав Валентинов Лазаров от Елшица е бил ухапан от бездомно куче по едната ръка
На заседанието на Областния кризисен щаб областният управител Стефан Мирев съобщи, че 
Днес, 2 април, в Международния ден на проверка на фактите, Европейският парламент допринася
СТАЖАНТСКА ПРОГРАМА
НА „АСАРЕЛ-МЕДЕТ“АД ` 2020
МЕЧТАЙ, ВЯРВАЙ, ОПИТАЙ!
Учениците няма да имат пролетна ваканция, ще почиват само по време на великденските празници. 
Регионалната здравна инспекция в Пазарджик уведомява – потвърден е положителен резултат за COVID-19

Да си спомним за стотника Ильо Стоянов, който умира на 19 март 1921 година

Написана от  Четвъртък, 19 Март 2020 09:50
 
На 19 март 1921 г. умира стотникът в Априлското въстание Ильо Стоянов, на когото панагюрци дават титлата Войвода.
Той не е сред вождовете на въстанието, но е един от неуморимите труженици на революционното дело. Роден е в семейството на Петка и Стоян Ильови през 1839 г. Има три сестри и по-голяям брат Тодор. Като съученик на Марин Дринов и Нешо Бончев учи една година при Сава Радулов, а след това една година при Атанасий Чолаков. Има желание да продължи образованието си, но брат му, който е ккръчмар и терзия, го оставя при себе си да учи занаят.Това обаче не го удовлетворява и той редува шивашкия анаят с грижи за семейното стопанство, като помага на баща си в овчарлъка и земеделието.
През август 1864 г. в Панагюрище идват двама клисурски майстори да търсят калфи терзии за работа в Цариград и Ильо тръгва с тях. След като минава уговорения срок, от Цариград той заминава с приятели за Румъния, където работи на надница по чифлиците на румънските чокои и по железниците в Браила и Галац. През тези месеци в Букурещ се среща с пламенния идеолог на националната ни революция Георги Раковски, чието влияние върху панагюрския млад мъж е изключително силно. Огромно е въздействието на поемата на Раковски "Горски пътник" и повестта му "Сватбата на хайдут Янча". Именно чрез бъдещия стотник Ильо Стоянов тези творби достигат до Панагюрище, където гурбетчията се връща през 1865 г.
През август същата година местник бирник го арестува за отказ да предплти някакъв данък. По пътя към конака Ильо Стоянов успява да избяга и по-късно преминава Дунава.
Установява се в Болград, център на ббългарите в Молдова, и започва отново шивашкия си занаят. Тук се запознава със Стефан Караджа, който през 1867 г., съгласно плана на българската емиграция, организира и изпраща в България четата на Димитър Топалов. В нея на собстени разноски се включват 14 души, сред които са панагюрците Ильо Стоянов, Събо Гулеков и Георги Джолов. Преминала Дунава при Никопол, четата има за задача да се срещне с четата на Панайот Хитов. Сред сражения в Троянския балкан и при Сопот, при Карлово тя окончателно е разбита. Ильо Стоянов се връща в Панагюрище, където се укрива за кратко,, а по-късно отива в Пловдив, където пребивава 10 месеца, предрешен като светогорски монах под името дякон Филарет.
При надвиснала опасност от разкритие на документи на името на брат му Тодор през Цариград и Одеса Ильо отново отива в Румъния. Там през 1868 г. отново се включва в подготвяната нова чета заедно с още двама негови съграждани - Иван Дражов и Делчо Цолов.
Водена от Димитър Огнянов, четата се сражава с турската потеря между Сопот и Карлово и се насочва на запад по билото на Стара планина. При опит да минат придошлата река Искър, Ильо и Делчо Цолов са издадени от лодкаря и са заловени. До началото на 1870 г. двамата са разкарвани по турсските арести и затвори.
Няколко месеца, след като се връща в Панагюрище, Ильо е потърсен от Левски и става неотменен съратник на комитетското дело, макар да не е  избран за член на създадени от Апостола местен комитет.
При идването на Бенковски в Панагюрище през 1876 г. Ильо Стоянов е сред най-дейните участници в подготовката на Априлското въстание. Изпълнява поверичелни куриерски поръчения до Стамболов в Търново и до комитета в Копривщица. Води Бенковски при създаването на комитета в село Баня, придружава го и при други начинания.
Когато въстанието избухва, на стотнята на Ильо Стоянов е поверена охраната на Медетския проход, а в последните дни, като оставя ръководството й на Манчо Манев, Ильо слиза в града и се присъединява към храбрите бранители на Панагюрище.
След потушаване на въстанието Ильо Стоянов с част от своите четници и стотниците Делчо Цолов и Крайчо Самоходов, близо година и половина броди из Средна гора. През декември 1877 г. заедно с войските на генерал Дандевил в Панагюрище влизат и неговите юнаци.
И след Освобождението Ильо Стоянов запазва своя свободолюбив и бодър дух.
Източник:
книгата "Панагюрци вчера и днес", част втора, 2008г. 


Оценете
(0 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

  


 


 

 

Нови коментари

Абониране

Въпроси