Следвайте ни и в социалните мрежи:

Проф. дтн инж. Николай Вълканов получи единодушната подкрепа на компаниите от минерално-суровинната
"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД

гр. Панагюрище
 
ПРОДАВА
Община Панагюрище ще подпомогне финансово издаването на 9 книги по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.
Присъедини се към нашия отбор … очакваме те!
В съботата преди Петдесетница православният свят отбелязва Черешова задушница.
"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД

гр. Панагюрище
 
ПРОДАВА СЛЕДНОТО

УПОТРЕБЯВАНО ОБОРУДВАНЕ:
Дарина Дечева Дарина Дечева СНИМКА: архив на oshtepan.com

Поетесата Дарина Дечева навърши 48

Написана от  Понеделник, 13 Януари 2020 09:36
Поет по рождение е Дарина Павлова Дечева. Идва тук, на Земята, на 13 януари 1972 г. , като избира за първоначална точка омайното с природата си село Черни Вит, Тетевенска община.
Дарина Дечева има магистърска степен по психология, живее и работи в Панагюрище от близо три десетилетия
Първата й стихосбирка е "Родени през десет" и излиза 2006 в съавторство с Лушка Кочева.
Следват "В съня ми бродиш" (2007), "Дом от камъш" (2009), "Педя нощ" (2010), „Имало и други полети” (2013 ). От печат в началото на тази година излезе и шестата й стихосбирка "Милост". Автор на корицата е д-р Николай Радулов. Стихосбирката "Милост" предстои да бъде представена.
Дарина Дечева е носител на няколко литературни награди. През 2014 г. открива студио за психотерапия "Вътрешната стая". Известно време води собствена рубрика под името "Тра-ла-леж" във вестник "Още ПЛАМ".
В поезията на Дарина Дечева има палитра от чувства. Лириката й е и пътуване към себе си, и хоризонт към необятното и неуловимото. Стиховете й са напоени с енергия, запълваща празноти и даваща отговори.
Публикуваме стихотворението й Черната река, включено в стихосбирката "Милост" и посветено на родното й място.

Черната река

Внезапно дойде.

Реката дойде по-

голяма

от тъмна мълва и

надеждите всички

отнесе

на белите хора

от черното село на

мама.

Последното синьо в

очите на татко ми, с

песен



потече от горе, от

някъде много нагоре,

където сто птици

крепят синевата

дълбока.

Навсякъде кал...А

сред нея, досущ като

орис,

две смели пъстърви –

едната от тях

едноока.



Тя скочи в ръкава на

татко, надвиснал

отгоре

над клони, заплетени

в калната речна

вендета.

И даже не мигна. В

окото ѝ, колкото орех,

синееше спомен за

бистрите бързеи, дето



бе толкова чисто,

че Господ замеси пет

хляба.

И тази река бе пътека

към него, нагоре…

Не мигаше рибата.

Толкова смела и

слаба,

че татко заплака със

сини сълзи като орех навън,



към реката! И

тъй синевата потече,

че втората риба

безстрашно се

шмугна в ръкава.

А мама донесе пет

хляба от толкоз

далече,

че татко порасна до

Господ.



И тъй оттогава



 
Оценете
(0 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

  


 


 

 

Нови коментари

Абониране

Въпроси