Следвайте ни и в социалните мрежи:

"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД

гр. Панагюрище

ПРОДАВА СЛЕДНИТЕ

УПОТРЕБЯВАНИ АВТОМОБИЛИ:
Времето, през което са полагани грижи за човек с право на чужда помощ, 
Заболелите спешни медици в Пазарджик са 11 и техни колеги от филиалите в областта ще бъдат командировани,
ДНЕС в Исторически музей – Стрелча  наградиха отличените в общинския конкурс за детско и ученическо творчество
ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ НАШИЯ ОТБОР...
Повече от 20 години ОПТИКС е лидер в областта на високотехнологичното оптично производство
На 10 август в Исторически музей - Панагюрище по инициатива на Родов комитет "Райна Княгиня"
Христо Ботев и родната му къща Христо Ботев и родната му къща

Жив е той, жив е! Там на Балкана... Навършват се 172 години от рождението на Христо Ботев

Написана от  Понеделник, 06 Януари 2020 08:11
 
На 6 януари 1948 г. в Калофер се ражда бъдещият поетичен гений и борец за народна свобода Христо Ботев.
Той е първородният син на книжовника Ботьо Петков. Учи в родния си град, а през 1863 г. заминава за Одеса. Там продължава образованието си в гимназия, но не му допада строгата дисциплина и в края на 1865 г. е изключен. Въпреки това той продължава да чете много и се издържа, като дава частни уроци. Запознава се с филолога Виктор Григорович, който му съдейства да се запише като "волнослушател" в Историко-филологическия факултет на Императорския новорусийски университет.

Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в Калофер, тъй кто получава известие, че баща му е тежко болен. Замества го в училището, но в Деня на светите братя Кирил и Методий- 11 май, произнася пламенна реч, в която дава израз на идеите си. През лятото на 1867 г. тръгва отново за Оседа, но спира за кратко румънския град Гюргево. Тук се свързва с българските хъшове. Един от тях е Хаджи Димитър. Работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. "Гайда" и "Дунавска зора". По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. "Дума на българските емигранти" (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. "Свобода" и "Независимост". Издава сатиричния вестник "Будилник" (1873). След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган - в. "Знаме" (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. "Нова България" (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит - 02. 06. 1876 г. Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител.
Христо Ботев живее само 28 години,
автор е само на 20 стихотворения,
но
остава в националната памет
както с творчеството си, така и с революционното си дело.
И както сам пише тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...
Годишнината от рождението му ще бъде отбелязана в цялата страна с ритуали.

Да си припомним едно от емблематичните стихотворения на Ботев - "Хаджи Димитър":

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и сила мъжка.


На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!


Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!


Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз рабска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...


Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!


Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!


И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.


Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, -
и той я гледа, - мила, засмена!


"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"


И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...


Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!





Оценете
(0 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

  


 


 

 

Нови коментари

Абониране

Въпроси