Следвайте ни и в социалните мрежи:

Работните места за специалисти с висше образование, обявени в Дирекция "Бюро по труда" - Панагюрище тази седмиица са:
ДНЕС в приемната зала на Областна администрация - Пазарджик ще се проведе
Панагюрище се сдоби със световна слава благодарение на тракийското съкровище, намерено в района. Но от няколко години в града се развива нов, безценен 
"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД
НАБИРА ОФЕРТИ
за избор на купувач на производствен отпадък
"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД
гр. Панагюрище
ПРОДАВА ДЪРВЕНИ ОТПАДЪЦИ
Томоказу Харимото продължава да пише историята в тениса на маса. 16-годишният японец спечели титлата по тенис на маса в Панагюрище 
Желязко Гагов по време на различни събития  и моменти от живота Желязко Гагов по време на различни събития и моменти от живота СНИМКИ: архив на oshtepan.com и фейсбук страницата на Желязко Гагов

Треньорът на 2018 година Желязко Гагов още се подготвя за най-трудното състезание в живота си, спазвайки и философията на таекуон-дото, което почива на конфуцианските принципи

Написана от  Понеделник, 28 Януари 2019 15:13
Треньорът на годината за 2018 година в община Панагюрище Желязко Гагов се занимава
с таекуон-до от 26 години.
Роден е на 7.12.1978г. Има две магистърски степени – по право от УНСС и финанси по съвместна програма между БАН и Великотърновския университет.
От 1995 година се занимава с треньорска дейност по таекуон-до в клуб „ОДИН“.
От 1997 до 2002 е инструктор и в Централен полицейски таекуон-до клуб – София.
Балкански шампион за 2002 г и носител на призови места от редица републикански
и международни шампионати и турнири до 2003 година.
Работи като Директор „Маркетинг“ в "ОПТИКС" АД.
Женен. 


Баща на три деца.


Освен спорта сред страстите му са поезията и изобразителното изкуство.
През 2003 год. излезе първата му стихосбирка "24", Издателство "Захари Стоянов"- София.

Преди 10-ина години негови рисунки бяха включени в съвместна изложба
на възпитаници на Паца Христева.

-
Избран бяхте за Треньор на 2018 година на община Панагюрище.
Как ще коментирате това признание?
Припознавам признанието като отношение на обществеността на Панагюрище към работата на моя треньорски екип, за което искрено благодаря на гласувалите за нас. Наградата за мен не е лична, а споделена с другите инструктори в клуба – Здравко Еров и Лука Галчев. Както казах на церемонията – благодаря и на семейството си, защото именно най-близките ти хора плащат най-високата цена, когато не си до тях, а си в залата, на състезания, конференции и семинари.

-  Преди да бъдете треньор по таекуон-до, бяхте състезател.
От колко години се занимавате с корейското бойно изкуство
и колко медала имате в колекцията си като състезател?
- С таекуон-до се занимавам вече над 26 години. Започнах състезателната си кариера сравнително късно – като студент в София. Тогава тренирах в един от най-големите софийски клубове – Централен полицейски таекуон-до клуб (където и преподавах, успоредно с инструкторската ми работа в Панагюрище).
В този клуб започнаха своя състезателен път и многократните европейски и световни шампионки Амалия Колева и Албена Ситнилска. А иначе през 2002 станах балкански шампион, бил съм и шампион и медалист на държавни първенства тук и турнири в Гърция, в полицейската академия в София и най-големия международен турнир тогава в Благоевград. Само че нямам точна бройка на спечелените медали, защото по-важни за мен са били приятелствата след срещите.
Да, странно е, но едни от най-добрите ми приятели в живота са именно хората, с които съм се състезавал и тренирал. А медалите – повечето съм подарявал на мои състезатели и на хора, които много уважавам.

-  Как се роди любовта Ви към този спорт?
-  В началото на 90-те години на миналия век бойните изкуства в България добиваха голяма популярност. Издаваха се книги, вестници, разменяха се тренировъчни видео касети. Таекуон-до беше силно афиширано на страниците на вестник „Самурай“, който брат ми ми купуваше от Пазарджик. И аз бях омагьосан от техниките с крака на корейското бойно изкуство. Така че съвсем логично исках да тренирам именно таекуон-до. За щастие именно по това време първият ми инструктор - Босабумним Иван Тричков (3-ти дан)– инструктор от Пловдив, започна да преподава таекуон-до в Панагюрище в много удобни за мен дни. Никога няма да забравя първата си тренировка в училище „20 април“, чувствах се като участник във видео филм, само че истински – и усмивката не слезе от лицето ми през цялата тренировка.

-  Най-трудното състезание за Вас в таекуон-дото беше?
- Опитвал съм се да не подценявам нито едно от състезанията, в които съм участвал или съм готвел състезатели. Няма да забравя първото ми участие в международния турнир в Благоевград през 1998 година – със свалянето на килограми и интересните си мачове на форма и спаринг.

-  А от състезанията в живота Ви досега кое най-трудно спечелихте?
- Още играя в него и не смятам, че съм го спечелил. А състезанието е да съм добър баща и съпруг. Да предам на децата си любовта си, идеята за споделяне и уважение и, колкото и да са малки в момента, съм горд, че вече донякъде разбират посланията ми.

- При таекуон-дото има категории. Състезателите спазват ли някаква диета
преди някакъв спортен форум, или свалят килограми с повече натоварване и сауна?
-          Най-важната задача за мен е да поддържаме здравето на трениращите и състезателите и не подкрепям натоварващите организма свръх диети или пък приема на хапчета и други медикаменти за сваляне на килограми или растеж на мускулите. Първо – организмът изпитва свръх усилие и после - на самото състезание, тялото не реагира по необходимия начин и се губи силата, експлозивността и издръжливостта. Още повече, че работим основно с деца, с юноши и девойки, които са в процес на изграждане и растеж на костна и мускулна структура. Не е справедливо към здравето на тези деца да налагаме свръх ограничения. Едни от най-успешните състезатели на клуба ни, представящи ни на европейски и световни форуми, влязоха в залата с наднормено тегло. Но с постоянство и редовни тренировки постепенно се превърнаха в красиви и силни млади мъже и жени.


-  - Таекуондото е не само спорт, то е философия. Моля, разкажете за нея!
Философията именно е това, което отличава бойното изкуство от останалите спортове. Конкретно
таекуон-дото почива на конфуцианските принципи за себеразвитие и справедливост, уважение към учители и родители и постоянство за постигане на поставените цели. Основните принципи на таекуон-до са именно в тази насока: вежливост, почтеност, постоянство, самоконтрол и непоколебим дух. Особено важно е да осъзнаваш кое е добро и кое лошо и да се стремиш да правиш правилните неща. Така създаваш открити и честни приятелства. Много е странен феноменът на чувството на братска общност, когато на международни състезания се виждаме с колеги съдии, състезатели и треньори от целия свят. Тогава виждаш колко са незначителни различията помежду ви, когато влагате енергията си в една обща идея.

-  Какви качества трябва да има един бъдещ шампион по таекуон-до?
Най-важното качество е желанието и готовността да учи. Защото не можеш да искаш да тренираш при най-добрия инструктор, ако не си готов да бъдеш най-добрият ученик. Защото е клише, но истина, че твоят основен опонент е в огледалото. Успеем ли заедно да развием вярата в собствените сили на състезателя – тогава той се превръща в истински шампион.

- Клубът по таекуон-до в Панагюрище има над 20-годишна история.
Част от състезателите му са със степен I
и II дан...
Бихте ли откроили най-успешните години на клуба досега и успехът само с медали ли се измерва?
-          Наистина клубът вече има повече от 20-годишна история. Със сигурност през залите ни са минали над хиляда трениращи и състезатели.


Сред тях са Цветомир Динчев – 3 дан, който в момента е в Австралия, настоящите инструктори Здравко Еров и Лука Галчев, носители на 2-ри дан, първото ни момиче, носител на черен колан - Аделина Генова, която в момента работи в Милано.
 

Искам да спомена и Матея Тодореев, с който заедно защитихме 1 дан, както и Петко Димитров, който се върна от Холандия, специално за да участва в държавното ни първенство тази година. Това са истински черни колани, които носят Таекуон-до в сърцата си.
А успехите отново не свързвам със спечелените медали, те са само върхът на една планина от усилия, емоции, сълзи и енергия. Въпреки че през последните 5 години неизменно състезатели на клуба носят медали от европейски и световни първенства по таекуон-до, за мен е много по-важен пътят, процесът на постигане и на изгражданена вярата в собствените сили. Затова ми е много емоционална наградата да получа съобщение от мои възпитаници с благодарност, че съм помогнал за изграждането им като хора.

-         Самият Вие имате степен V дан, съдия по таекуон-до сте.
Каква е следващата Ви цел в този спорт?
Със съдийството имам също незабравими спомени, един от които е, когато един от най-уважаваните треньори на руския отбор пробяга площада пред залата в Ливърпул, за да миблагодари за справедливото ми съдийство. Почувствах се горд и че има смисъл от това да си честен и искрен в отношенията си с хората и в работата си.

А иначе настоящата ми цел е да предам опита и знанията си на новото поколение инструктори и състезатели, като се надявам да ме надминат съвсем скоро в йерархията на коланите и уменията в таекуон-до.
ВЪПРОСИТЕ зададе
Павлина ВАЙСИЛОВА
Оценете
(2 гласа)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

  


 


 

Нови коментари

Абониране

Въпроси